Бездомница

Любовта тича с вятърни стъпки,
разпилява се в пясъчни рими,
разцъфтява от мъртвите пъпки
и мъжете прави раними.
Обикаля по горски пътеки,
носи дъх на ягоди диви,
после спи през нощта на полето,
незавита, под клоните криви.
А дори и да дойде при тебе,
ще е в миг ненадеен и кратък.
Няма дом, няма път, няма време,
омагьосва и хуква нататък.

4 мнения за “Бездомница”

  1. Точно днес сутринта си редих едни мисли, а именно, че често хората казват – “дадох му сърцето/ душата си”. А сякаш правилното би трябвало да е – “пуснах го в сърцето/душата си” . Пускаш човек в своята душа. Пускаш любовта, даваш и “дом”. Там ще остане толкова, колкото ти искаш и разрешиш. Може за кратко, може за дълго… Колко надълбоко – също ти решаваш. Всъщност страдаме, когато някой не ни е пуснал в душата си, пък на нас ни се струва, че там е приятно и уютно, а не че сме “дали сърцето си” или нещо подобно. Тупкащия орган си е тук при нас винаги.

    1. Тупкащият орган си е винаги с нас, но зависи, как ще се държи допуснатият до душата ни. Като гост, като господар, като плахо зайче или като хищник, като хитрец или добряк… Не всеки заслужава доверие. Какво е душата ни? Храм, цирк, стадион, катедрала, колиба, атракция, какво е?

      1. За мен душите ни са храм. А ако някой влязъл в нея се държи все едно е в цирка или на стадиона, то тогава е по-добре да го изкараме от там. 😉
        П.П. С одобрение ли вече се публикува?

        1. Тц. 🙂
          Сайтът си се обновява автоматично и понякога настройките си се променят сами “по подразбиране”. Не съм привърженик на усложненията, ще го пипна да се качват веднага.

Вашият коментар