Двамата

– Планетата е разкошна! Водата е течна, има я в изобилие, кислородът е достатъчен, има наченки на разум…
– Разум ли му викаш на това? Те са примитивни. Не можем да им помогнем с технологии.
– Жалкото е, че останахме само двама. Никога няма да се върнем, тук ще умрем, а примитивите ще се избият. Войни за територии, власт, религиозни войни…
– Религиозни ли каза?
– Да. Виждаш, че вярват в божества.
– Трябва да им оставим послание. Такова, което да оцелее през вековете. Ако им го кажем в прав текст, няма да разберат нищо. Измисли някаква история. Някакви чудеса, свързани с боговете им. История, която да се предава от поколение на поколение.
– Добра идея. Ще помагаш ли?
– За мен е чест.
……………….
– Добра история се получи. Те ще си я доукрасяват. Надявам се,
да не изопачат смисъла съвсем и посланието да се загуби.
– Едва ли. Посланието е в самата история. Всеки път, Човешката Глупост
ще разпъва Доброто на кръст и ще го убива, а то ще възкръсва.
– Ако имаха Разум…
– Знаеш, че за това трябва много Време.
– Знам. Дано да го развият, преди планетата им да загине.
Двамата се спогледаха и тръгнаха по Пътя, който само те виждаха.

Едно мнение за “Двамата”

Вашият коментар