Кривият живот

Той беше толкова добър, че направо ме дразнеше. Не повишаваше тон, нищо не можеше да го изкара от равновесие и на всички говореше с една плаха, невинна усмивчица. Казваше се Альоша, но всички го наричаха Льони. Караше един камион за смет, от онези, които събират боклука рано сутрин, харесваше си работата и никога не се оплакваше. И същият този Льони, се ожени за една Мария, тя ли го намери или той нея, не знам, но беше абсолютна негова противоположност. Вечно кисела или сърдита, светът все ѝ беше крив, но най-крив ѝ беше Льони. Командареше го яко, а той все така ѝ се усмихваше. Косата му рано побеля, не беше стар, на около тридесет и пет, и всички подозираха за това проклетата му жена. Но си живееха заедно, родиха им се деца, отгледаха ги, имаха си и внуци. И онзи ден разбрах, че жената на Льони, е починала внезапно, в ръцете му, на входната врата, както са се готвели да излизат. Льони го е преживял много тежко. Получил инсулт, бил абсолютно безпомощен и само повтарял Ма… Ма… Опитвал се да каже Мария. Странно нещо е животът. Излиза, че през цялото това време, той я е обичал.

Вашият коментар