Любовен квадрат

Може и да не ти се вярва, но една година игра с погледи, две години с кратки забежки, три години щура любов и обикаляне на екзотични места, и най-после, с мойта си седнахме на задниците. Решихме да заживеем кротък живот, наехме апартаментче в една панелка, в квартал с добра инфраструктура и потънахме в блажена нирвана. Гукахме си, чуруликахме си, хората ни даваха за пример, като едно младо и щастливо семейство.Но няма вечно щастие. Над нас се нанесе друго младо семейство. Любители на чалгата и безкрайните купони. Търпяхме, търпяхме, търпяхме… Най накрая се качихме с моята, войнствено настроени, решени да ги направим на пет стотинки. Те изслушаха спокойно крясъците ни и започнаха с едни безкрайни извинения, чак неудобно ни стана. Поканиха ни на кафе, не можахме да откажем, с жена ми сме мекушави или прекалено възпитани, не знам, но приехме поканата. Вътре очаквах някакъв бардак, но беше чисто и подредено с вкус. Оказа се, че и двамата са програмисти. Жената беше брюнетка, с красиви, черни, замислени очи, а той беше синеок, с една срамежлива усмивка. Изненадах се, казах им, как може, такива интелигентни и симпатични хора, да дънят чалга цяла нощ и да са върха на селянията. Те се спогледаха, въздъхнаха и кротко обясниха, че така гонели стреса. Началниците им плащали добре, но им поставяли инфарктни срокове за изпълнение и се работело с голямо напрежение. С жена ми кимнахме с разбиране. Разказахме им нашата любовна история. Те много се смяха. При тях се случило точно обратното. Събудили се сутринта в някакъв хотел, в едно легло и двамата, съвсем непознати, разпищели се и скочили, но после пак си легнали, защото били гроги и нищо не помнели. После се харесали и заживели заедно. Понякога си говорели мръсни думи или на жаргон, това ги разтоварвало и даже възбуждало. Странни птици. С жена ми ги поканихме на гости от учтивост, после те нас и така станахме приятели. Оказаха се забавни хора. Спряха с чалгата. Нощем стояхме до късно, в тях или у нас, играехме табла, белот, шах, даже и не се сърди човече. Разказвахме си вицове, разни истории, после започнахме да играем покер със събличане, не до края, оставахме по бельо, говорехме си мръсни думи, наистина разтоварваше и голям смях падаше. После се прибирахме, спяхме си сладко, а сутрин се събуждахме с усмивка. Да, заглеждахме се едни в други, но нямаше никаква ревност, всичко си беше съвсем нормално. Докато един ден… Мойта не се прибра вкъщи. Жоровата също. Изкарахме си акълите. Тъкмо щяхме да звъним в полицията, когато и двамата получихме съобщения в чата, че нашите джофри не можели една без друга, били на седмото небе двете, наели си апартамент в някакъв квартал, но нямало да ни кажат в кой, за да не ги безпокоим, преливали от щастие, нямали нужда от нас, всичко ни оставяли, само искали, да не им създаваме проблеми. С Жорката го преживяхме много тежко. По цели нощи играехме карти, наливахме се с алкохол и гледахме порно. Но ни мина. Стигнахме до извода, че жените са кофти същества. Започнахме нормален живот. Теглихме кредити, купихме си апартаментите, избихме вътрешна стълба и си направихме мезонет. Започнахме общ бизнес, работата ни върви, Жорката е прекрасен човек. Може да се живее и без жени. Не ти се вярва, нали?

Вашият коментар