Мъгла е, но…

2.jpg

Видимост няма.

В сивия мрак,

тъга се разхожда

по морския бряг.

Силуети изгрева

не дочакали.

Под дървета – мокро

сякаш са плакали.

Посреща ме куче.

Преди малко

на топчица сгушен.

Сега… мята опашка

великодушно.

Черна птица

по плажа нещо кълве.

Помислих –

пясъка иска  да изяде.

От вечерта,

някой забравил лампите…

Светят.

Всичко нашепва

тъжни куплети.

Една вълна

в камък се пръсна.

Капанчета спят.

Отварят ги късно.

Мъгла е, но…

Нима оставаш  равнодушен,

когато песента

на морето слушаш?

4 мнения за “Мъгла е, но…”

    1. А през пролетта и есента? 🙂 Тогава какво е? Не харесвам лятната навалица на плажа. А и не обичам да се пържа на силно слънце. Но обожавам морето. И за щастие все още има плажове, които не са пренаселени и няма музикален фон, към морската песен. Лятото го харесвам сутрин рано на изгрев и вечер, когато по плажа се разхождаме сравнително малко хора. Харесвам го през есента, когато летовниците са малко. Другото – весела глъчка, шум и загорели тела мога да намеря и край всеки басейн. Имах щастието през 2011 да посетя Бразилия през тяхната зима. температура между 20- 25 градуса. Огромни плажове с широки пясъчни празни… Къпах се два пъти в океана… Приказка!

      1. Многолюдието те дразни. А мен, точно това ме радва. Хората са различни и много обичам да ги наблюдавам, без да ме забелязват. Пустите плажове ми навяват тъга. А да се разхождам сам, направо си е трагично. Трябва да има някой до мен, с когото да се шегувам. 🙂

Вашият коментар