Неслучване

Пак изтървах красивата есен
и ще я видя, чак догодина.
Вечно зает, в грижи отнесен,
някак си бързо край мене премина.
А я обичам. Горят цветовете.
Топла и слънчева, нежна и кротка,
тиха, разплакана, с пищни дървета,
с дълга, несбъдната, наша разходка.

Едно мнение за “Неслучване”

Вашият коментар