…но днес, ми липсва твоето „Здравей“

172049909_5315593_5821501

Аз, може би… след време ще ти липсвам.
Някога… и няма да те има в моето – сега…
Тогава празен ще остане листът,
във въздуха ще има мъничко тъга,
дъжд ще танцува вън по ламарините,
а после слънце ще огрее из прахта
във изоставената къща,
там някъде на край света…
Котки и котаци жално ще мяучат край комините…
А той, Животът уж, ще е все същия…
Да… всъщност всичко ще си бъде все така.
Гъсеници ще се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни.
Небето в тропиците ще е изумрудено,
а залезите споделени – възхитителни.
Влюбени ще се целуват непринудено,
в парка и в тролея,
а други – разстояние, които ги дели,
все ще поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда
ще чакат кораба на някой кей,
а слънцето ще дипли златна прежда…
Да, всичко ще е същото,
но днес, ми липсва твоето „Здравей…“

7 мнения за “…но днес, ми липсва твоето „Здравей“”

Вашият коментар