Обладаване

Въртя се, въртя се… не мога да заспя. Няма звезди.
Облачно е. Пердетата висят като някакви решетки на прозорците.
Абсолютна тишина е. Уж е тъмно, ама не съвсем. Стаята ми
постепенно се озарява от странно сияние. Някаква жена
ми се мярка, люспеста, с меч и зелени очи. Трева не пуша.
Не пия антидепресанти. Изпуфтявам и се обръщам на другата
страна. Затварям очи, ще спя и това си е. Сиянието се
засилва, прониква през клепачите ми, сега е пурпурно.
Пак се обръщам. Отварям очи. Жената е до кревата ми.
Извадила е меча от ножницата, очите и са червени.
– Поне ми резни главата, та да се отърва! – казвам.
Тя прибира меча. Очите и стават сини и стаята се озарява в синьо.
– Не те ли е страх?
– Не.
– Знаеш ли, коя съм?
– Идиотче някакво… – казвам.
– Аз съм твоят демон.
– Демонка.
– Добре. Демонка.
– И с кво се занимаваш?
– Тормозя те.
– Мен ли? Не съм усетил.
– За какво мислиш непрекъснато?
– За жени.
– Ето, това е твоят кошмар. Мислиш го непрекъснато.
Не можеш да работиш, не можеш да спиш, не можеш да съществуваш нормално.
Благодарение на мен. Аз съм твоята…ммм… демонка!
– Голям праз! Ако не мисля за жени, значи съм умрял.Трябва ли,
да ти изнасям лекция, че сексът укрепва имунната система, тонизира,
а жените направо сияят след…
– Възможно е, но твоето е натрапчиво.
– Какво ти пука! Имаш хубави гърди.
– Благодаря!
– За какво ти е този меч?
– За да те плаша.
– Няма що! А тези люспи, какви са?
– Камуфлаж.
– Я, го свали! Уау! Жестоко! Много си готина!
– Благодаря!
– Какво само ми благодариш? Мушкай се в кревата, да се гушкаме.
– Никой досега не ме е гушкал. Много е хубаво!
– Не си ли била досега с мъж?
– Не.
– Да не си девствена?
– Какво е това?
– Леле! Добре, че не си демон! Виж, сега… първо ще те докосвам
лекичко и нежно, после ще те целувам…
– Хубаво е.
– Знам. Ти, кога си тръгваш?
– На разсъмване. Но мога да идвам всяка вечер.
– Супер! Аз си лягам късно, към един. Тогава се явявай.
– Добре.
Излезе печена. Всяка нощ ме обземат демони… демонки…демонка…
Ау! Все забравям да я питам, как се казва!

Вашият коментар