Озарение

С усмивка отвори прозореца
и в светлина се превърна.
Невярващ протегнах ръцете си,
но светлото, как да прегърна?
Сияеше всичко из стаята,
стените, всички предмети…
Случайно погледнах и в себе си.
Открих, че душата ми свети.

Вашият коментар