Състояния

Понякога ми се усмихва тя.
Това внезапно ме променя.
Дали пропадам или пък летя,
не зная, има ли значение…

Понякога в тъга мълчи,
потъва в черна безметежност,
но виждам в кротките очи
искрици притаена нежност.

Понякога ме иска тя,
душата и с любов ме гали.
От синьото валят цветя,
въздишки падат на воали.

Вашият коментар