Послание

.jpg

Перо едно
намерих в утрин сива.
Бе в цвят бордо,
изгубено от птица дива.
Късмет голям!
Изгаря, като жар, ръката.
Ще ти го дам.
Послание от свободата.
За да летиш,
безгрижна и красива,
от мен далеч,
самотна, но щастлива.

4 мнения за “Послание”

    1. Ах, има хора всякакви! 🙂
      Някои се натоварват от по-сериозни връзки, любовта иска време и усилия, огънят трябва да се поддържа… Освен това, трябва да се съобразяват с навиците и характера на друг човек. В този смисъл, сами и безгрижни, е чудесен вариант за тях.

      1. Именно де! Сам/а, щастлив/а и безгрижен/а е нещо срещано. Но самотен и щастлив? Самотата е усещане. Тя не е задължително свързана с присъствие или отсъствие. Сам е друга работа. То не е усещане, а фактология. Как ще се чувства човек сам зависи от много неща.

        1. Ох… Физическа и психическа самота, доброволна и принудителна, всичко това го пише в Гугъл. Стихото е едно намигване към онези, които сами си бягат от щастието. Иначе, обществото изперква. Търсят се жилища без съседи, градове без минувачи, улици без шофьори, защото присъствието на други същества вбесява. Усамотяването е бягство от действителността и е неестествено, защото човекът е социално животно. Много може да се пише по темата.

Вашият коментар