Предпразнично

Звъняха някакви звънчета,
но нямах време да ги слушам.
Поспрях на жълтите павета
една цигара да изпуша.

Минаваха деца и майки,
и чичковци с коли луксозни.
Димях на ъгъла мечтаейки,
да спя с две, три жени шикозни.

Една се спря. О, боже, мили!
И огън ми поиска, даже!
Какви крака! Като кокили!
А с бюста си, ще ме размаже!

Едно врабче, врабче идиот,
на рамото ми с радост се изцвъка.
И отлетя. Тя се изсмя. Не е живот!
Трагедия е. Мъка, мъка!

Реших да го почистя, а пък то,
съвсем просташки се размаза.
Защо, бе Господи, защо,
така внезапно ме наказа?!

Красавицата си умря от смях,
не се сдържа, три пъти хлъцна
и как се казва, не разбрах.
В тълпата дупето си фръцна.

Вашият коментар