Принцът с прашките

В камината играеха пламъци. Беше приятно топло. Тя отвори очи, но душата ѝ още спеше. До камината стоеше изправен гол мъж със скръстени пред гърдите ръце. Беше атлетичен, с бронзов загар по тялото. Около кръста и слабините му беше омотано въже. Тя затвори очи, знаеше че е сън, защото в панелките нямаше камини.
– Затова ли дойдох? Да те гледам, как спиш?
Тя се ококори.
– Ти кой си?
– Аз съм принц.
– Какво е това въже? Нищо не скрива.
– Прашки.
– Прашки?! – засмя се тя.
– За декорация. Не е нужно да скриват.
– Откъде дойде?
– Не знам. Напоследък често сънуваш еротични сънища, събуждаш се мокра. Затова дойдох.
– Много знаеш ти! Я се разкарай!
– Трябва да те обладая.
– Изчезвай!
– Аз такива непослушни като теб, ги обезглавявам.
– От кой век си?
– Не знам.
– Сега си в моето време, не разбираш ли?!
– Разбирам. Няма значение.
– О, ти имаш корона! Да не си цар?
– Не, принц съм. Това е малка корона. Имам пълни сандъци с най-различни, стоят в една стая.
– За какво са ти?
– Всеки ден ги сменям. Разгледай я. От чисто злато е.
– Красива е. И има рубини на връхчетата.
– Искаш ли масаж?
Тя го огледа от главата до петите. Колебаеше се.
– Добре, но не еротичен.
Принцът се доближи, с един замах разкъса дрехите ѝ и ги хвърли на пода.
– Ей! Много си груб!
– Тихо!
Ръцете му бяха силни и нежни едновременно. Стана ѝ приятно. Отпусна се. Лежеше по корем. Той прекара пръст по гръбнака ѝ, от врата до ямката на дупенцето. Кожата ѝ настръхна. Ръката му се плъзна надолу.
– Не еротичен, казах!
Принцът се усмихна.
– Ей, ама знаеш къде да пипнеш! – каза тя и потъна в някаква синя мъгла. – Прави, каквото искаш… все ми е тая… това е сън.
Събуди се гола и мокра. Дрехите ѝ бяха на пода. А на нощното ѝ шкафче стоеше малка златна коронка, с рубини на връхчетата.

Вашият коментар