Разлюбване

Счупих молива, скъсах листата,
не знаех, че толкоз боли.
И с мен на шега поигра си съдбата.
Вън вали, все вали, все вали…

Как омагьосват красивите думи,
усмихва се тъжният свят,
малките стъпки превръщат се в друми,
сипе се ябълков цвят.

Лесно се влюбваш, там някой те чака,
превръщаш се в синя мечта.
Даваш сърцето си, светиш във мрака,
вярваш на всяка лъжа.

Всичко приключва, душата е празна,
бавно се влачат сивите дни.
Проклинаш и мразиш, болестта е заразна,
но искаш пак да се случи, нали?

Вашият коментар