Разцъфтяла надежда

DSC01532.JPG

Над селцето притихнало, тъжни въздишки,
на забравени, стенещи спомени,
как синът се завръща , a посрещат го мишки,
оцелели от скорошни пОмени.

Пред вратата е зейнало, пантите плачат,
некролога разкъсан, сивее,
даже гарвани няма, та грозно да грачат,
над стените, самотно немеещи.

Само старата ябълка, пак разцъфтя…
Непокорна, върви през просото…
И очаква във таз запустяла земя,
някой с вар, да белоса стеблото й.

Едно мнение за “Разцъфтяла надежда”

  1. Тъжно и истинско. Когато си отидоха баба и дядо, след две години и къщата ги последва. Беше двестагодишна, кирпичена, смали се, изтумби се, клекна и рухна.

Вашият коментар