Само спомен за влюбено реге

unnamed-file.jpeg

 „Бяха ли днес на нашия бряг,

там… вълноломът, небето?

Знам че е Коледа, глъчка и сняг…

Ти разкажи за морето!“  – Деа

 

Бях днес на морския бряг

и слушах, как пеят вълните.

Скъсан на вишката беше черният флаг.

Вятър прониза гърдите ми.

 

Мидите спят. Чакат нежни ръце.

Пес самотен се скита по кея.

Лебед мокър с натежали криле,

пясък кълве… по неволя.

 

Замъкът, който строихме с ръце,

силна вълна го събори.

На сухо дърво паяк люлка преде.

Гларус с друг,   за залък се бори.

 

Зима е. Като декор изоставен,

скъсан чадър пази плажа.

Само вълните сякаш ме канеха,

в морето с крака да нагазя.

 

Някак са чужди морето, брегът.

Песъчинка в окото ми влезе.

Слънцето скри се, лека мъгла…

… и спомен далечен за  влюбено реге.

2 мнения за “Само спомен за влюбено реге”

    1. Да, да, зимното море не е най-веселата картина. Въпреки, че зависи от настроението. Аз обичам сама да се разхождам сред природата и да разглеждам детайли. Има много кресиви “миниатюри” край нас.

Вашият коментар