“СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ”

23915966_1249619251851515_1127248751778900012_n.jpg

“СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ”
Открадни ме! С крилете на Вятъра.
И единствено твоя ще бъда.
Със целувки изтрий имената ми.
Бележи ми душата със чудо.

Открадни! Дано се събудя,
че в съня си за тебе бълнувам.
Открадни – непознатата, чуждата
и в приказен танц поведи ме.

Открадни ме! А после пусни ме.
И без клетка до тебе ще бъда.
Все до тебе, макар и безименна…
Целуни ме сега!… Открадни ме!

3 мнения за ““СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ””

  1. Помисли малко! Цветелина също чака да я откраднат. Малката и тя. И Шанова. И много други. Ако реша да ви открадна всичките, защото съм добър, веднага възникват логистични проблеми. С какво да ви извозя, с ТИР ли? Как да ви изхранвам и къде да ви държа? Никак не е лесно, не може да се разчита само на едната романтика.
    🙂

    1. Ех, че чуден отговор. Зарежи ме мен. Аз съм открадната. Ей го, веднага пиша, така, че да е ясно, че не чакам, Крадльото. 🙂
      Открадна ме! Първо Душата,
      за да бъда единствено твоя.
      С целувки обсипа снагата –
      беляза ме, като с олово.

      Открадна ме. Чужда.
      Научи за Любов да бълнувам
      и вече копнея да съм ти е нужна
      и с тебе да затанцувам.

      Открадна! А после ме пусна, на воля.
      А все в клетката искам да бъда!?!?
      До тебе стоя, че дори те моля –
      целуни, прегърни… Открадни ме!

      Та да кажа пак. Открадната съм. И тук съм и си публикувам, и си коментирам. Вземи открадни я Малката, я Шанова и ги довлечи тук, че да стане по-весело и пъстро. 😉 Щом чакат! Ей, Шанова!?!? Чакаш ли? 😉

      1. Може и да има някаква тръпка в това, да откраднеш жена и после да я пуснеш, но за мен е абсолютно безсмислено. Аз ги оставям да си щъкат. Що се отнася, до споменатите същества, те са заети със световните проблеми и международното положение. Не им е до забавления. Но си мечтаят, да бъдат отвлечени за час, два. Сигурен съм! 🙂
        И да ти кажа под секрет, мъжете също ги крадат. Мен, например, ме отвлякоха и ме накараха насила да се оженя. Направо ми се плаче, като се сетя! 🙂 Яйцата ми се спукаха от неприятния спомен, сега варя няколко извънредно.

Вашият коментар