Татус

– Направих си татус.
– Не харесвам татуси.
– С твоето име!
– Къде е?
– Точно над триъгълника.
– Я, да видя!
– Ето!
– Валйо?!
– Да.
– Не се пише така! Има печатна грешка!
– А как?
– Боже! Не знаеш ли?!
– Ами… татуировчикът така ми го е направил. Аз не го виждам.Вече не може да се махне. Може, де… но пак ще си личи. Не се ли радваш? Виж, колко те обичам!
– Да, мило е. Но татуирай още и Валио, Валю, Валиу и Вальо. Все едното ще е правилно.
– Мило! Исках да те зарадвам!
– Знам. И аз ще си татуирам Тиминуга, в твоя чест.
– Къде?
– На лявата буза – Тими, на дясната – нуга.
– На дупето ли?
– Ако искаш и на лицето.
– Не! На дупето! И ще го гледам само аз. Мило! Обичам те много!
– И аз.
– Искаш ли да се слеем?
– Сега ли?
– Да.
– Може. Но като ти видя татуировката, ми се отщява.
– Защо? Мислиш ме за тъпа ли?
– Ами… не, но на първо време ще го правим само отзад. Бесен съм на татуировчика.
– Мило, извинявай! Исках да те зарадвам!
– Обърни се.

Едно мнение за “Татус”

Вашият коментар