Тъгуване

Две нощи, черни гълъбици,
в очите ти размахваха крила,
а после се превърнаха в сълзици
и кацнаха на моята ръка.
Целувката им ме опари
и в дланите остана жар.
Прегърнати луната ни завари
и на калъч застана хвърленият зар.

Едно мнение за “Тъгуване”

Вашият коментар