Тъжно

То беше цвете непорочно.

Настъпих го, не бе нарочно.

Изплаших се. Дали загина?!

Откъснах го. Стоя година,

във ваза тежка от кристали.

Щастливо беше ли? Едва ли?

Увяхва. Няма да възкръсне.

Докосвам го с горещи пръсти.

Не му помага и водата.

Умират смачкани цветята.

Едно мнение за “Тъжно”

Вашият коментар