Хем близо си, хем си далече…

10441273_474656929347755_4937635381938552668_n

В градината стъпвам леко на пръсти.
Разтварям тревата.
Виждам две пеперуди пъстри
да играят във цветята.

А до божура – ириси отворили очи…
Пък до оградата – магаре!
Във мислите ми – пак си ти…
Яааааа! Виж! В небето стадо крави!

До тях лети сърцат балон.
Денят преваля. Идва вечер.
Две птички чуруликат на съседен клон…
А ти? Хем близо си, хем си далече…

3 мнения за “Хем близо си, хем си далече…”

  1. Изпитвам умиление към жени с чувство за хумор, защото знам, че това изисква доста усилия и преодоляване на вродената им прагматичност и сериозност. В главата ми се върти нещо като “А! И вие го можете, значи!” 🙂
    Алекс Малката, която се прави на ударена, е голяма специалистка на откачените метафори.
    ……………………
    Хем си близо, хем далече,
    но на мен ми писна вече!
    Бързо идвай и ме гушкай,
    ще съм мила и ще слушкам! 🙂

    1. Хем си близо, хем далече,
      но на мен ми писна вече!
      Бързо идвай и ме гушкай,
      ще съм мила и ще слушкам,
      но не зная до кога…
      Знаеш… все пак съм жена 😉

      Добре деее, не може ли прагматична, сериозна и чувство за хумор?
      И Алекс се прави на ударена, да…

      1. Всичко може. Може и сериозно чувство за хумор или хумористична сериозност, или сериозна хумористичност. Най-важно е веселяците да си паснат. Тогава, дори и една дума, казана на място, предизвиква смях. В заключение, мога да кажа, че хуморът иска сериозно отношение. Оф… и настроение. 🙂 Спирам.

Вашият коментар