Чадърът със зеленото око

Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес,
танцуваше под падащите струи
и много странно, точно днес,
реши обувките си да събуе.
Притихна някак си дъждът,
по улиците нежно ромолеше.
Май, влюби се за първи път,
целуваше, а не валеше.

Едно мнение за “Чадърът със зеленото око”

  1. Дъжд вали, дъжд вали
    а аз навън танцувам боса.
    Капките ме галят
    и отмиват всичките въпроси.

    Между пръстите ми – тиня.
    Думи нежно ромолят.
    Знам и този дъжд ще мине.
    Ще изсъхне градския площад.

    Но сега нали вали? Пак вали
    и пее. Просто се заслушай.
    И се радвам на дъжда,
    а каквото писано е –
    знам, че ще се случи!

Вашият коментар