…но днес, ми липсва твоето „Здравей“

172049909_5315593_5821501

Аз, може би… след време ще ти липсвам.
Някога… и няма да те има в моето – сега…
Тогава празен ще остане листът,
във въздуха ще има мъничко тъга,
дъжд ще танцува вън по ламарините,
а после слънце ще огрее из прахта
във изоставената къща,
там някъде на край света…
Котки и котаци жално ще мяучат край комините…
А той, Животът уж, ще е все същия…
Да… всъщност всичко ще си бъде все така.
Гъсеници ще се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни.
Небето в тропиците ще е изумрудено,
а залезите споделени – възхитителни.
Влюбени ще се целуват непринудено,
в парка и в тролея,
а други – разстояние, които ги дели,
все ще поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда
ще чакат кораба на някой кей,
а слънцето ще дипли златна прежда…
Да, всичко ще е същото,
но днес, ми липсва твоето „Здравей…“

Тръпката на любовта

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– И как разбра, че съм влюбен?!
– Че кой идиот ще се качи по пижама в автобуса?!
     Тогава всички започват да се смеят. Щипя се, щипя се… Боли! Ако отида така на работа, ще ме скъсат от майтап. Връщам се вкъщи.
– Ти що си по пижама?! – пита жената.
– Ходих да хвърля боклука.
– Боклука си е тука! Пак си се влюбил!
– В теб!
– Хайде, стига! Ето ти панталона! Все трябва да ти давам дрехите в ръцете!
     Обувам си панталоните. Отивам на работа.
– Пак си влюбен! – казва шефът. – Панталоните ти са наопаки.
– И отпред са разкопчани! – допълва колежката.
– И си с различни чорапи! – подмята колегата.
     Добре, добре! Влюбен съм! Усещам тръпката в мен, но като не помня в кого?! Но знам, че съм влюбен. Хубаво е. И това е най-важното!

Мечтаният мъж

Мъжът от класа сладко горчи,
като конфитюр от кайсии
с бадеми.
Има леко присвити очи
и мълчи,
и не казва думи големи.
Усмивка небрежна намира си път,
докосва те мъжкото рамо.
Тротоарът свършва,
превръщаш се в плът
и очакваш целувката само.
Може би, чудна любов,
от лекия флирт ще излезне.
Той те гледа с присвити очи
и мълчи.
Просто знае, кога да те резне.

Попитай ме

Season:   Попитай ме, защо растат цветя,
                 защо след есен идва зима,
                 защо очите ти блестят…
                 Не знам защо, но искам да ги има.

   Ирен:   Не, няма да те питам,
                 Животът е загадка.
                 От всичко ще опитам,
                 защото сме за кратко.

Нахална съм…

Не спъвам полета ти,
и деля те с нея,
избрах си да съм другата
с мечти,
не те обичам притежателно,
не мога,
понякога боли, но не горчи.
Не мога да отнемам от деня ти,
минутки, нито мигове дори,
но мога да се вмъквам във съня ти,
и страстно да танцувам до зори.
По спящите очи ще те целувам,
от грешни часове ще си крада,
в сърцето ти на воля ще лудувам,
и после на гърдите ще заспя.
Денят когато сънен се покаже,
частичка ще си взема от нощта,
ще тръгна боса, няма да разкажа,
че си откраднах миг от вечността.
Очаквай ме, отново ще се върна,
когато уморен във мен заспиш,
със цялата ми страст ще те прегърна,
нахална съм… дано да ми простиш…

Ти си…

76c1f5d5eca466646b50a5efba98f367

Ти си капките в мойте дъждовни очи
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.

Ти си кратички думи и дълги мечти,
и криле променили простора…
Ти си топлия ритъм във мойте гърди,
преизпълнил с лъчи кръгозора.

Ти си светлия грях, от който отпих,
който в мрачните нощи ми свети,
непобраната обич във всеки мой стих
и тъгата в последни куплети.

Ти си сочния плод във чужда градина,
с чийто вкус неопитан заспивам,
и сълзите на залеза в мойта
картина…
Ти си това… без, което умирам.

27.04.17
Алекс ( Малката )

Състояния

Понякога ми се усмихва тя.
Това внезапно ме променя.
Дали пропадам или пък летя,
не зная, има ли значение…

Понякога в тъга мълчи,
потъва в черна безметежност,
но виждам в кротките очи
искрици притаена нежност.

Понякога ме иска тя,
душата и с любов ме гали.
От синьото валят цветя,
въздишки падат на воали.