Някой бе влязъл в душата ми.
Опита от чувствата,
от въздуха, от хляба,
Водата, храната…
Взе си –
От мислите, от думите,
От времето…
Опита топлата постеля
Стопли се, отпочина,
Намери място –
флаг свой завърза,
А после …
Сети се , че е неделя
и за някъде се забърза…
Реши по друг път да тръгне.
А аз се чудя…
Да му пазя ли мястото?
И даже…
Искам ли да се върне?
Дъжд
Пак дъждът “мокри” тъжните спомени,
сивотата притиска във ъгъла,
драскотини от стари “отломки”
правят съботата мрачна и дълга!
Избелялата, жълта покривка
ще ми сложи кафе за душата
и докосвайки пак ще я питам …
колко дъжд е видяла горката!
Ще отворя прозорците тежки,
за да влезе прохладната есен,
а дъждовните капки погрешно
ще заместят сълзите ми пресни!
Щом измръзне във мене тъгата
ще забравя за миг всички спомени
на покривката, стара, позната
ще разкажа за тайни дъждовни!
После, бавно на няколко глътки,
пак ще пия кафе за душата,
а тъгата със няколко стъпки
ще остави следи по стъклата …!
Season:
Усетих, че ти е дебилно,
потиш се най-обилно…
Гадини са мъжете,
увяхва твойто цвете,
минава ценно време,
на никой не му дреме.
Не знам, какво да правиш,
така, ако оставиш,
съвсем ще се загубиш.
Май… трябва да се влюбиш.
Nezemna:
Дебилно или не,
така ми се…яде,
от глад сърце ме стяга,
не искам да си лягам.
Сама ми писна вече,
купи ми сладко мече,
та с него да се гушна,
в ухото да му шушна,
че тебе все те няма,
пресъхна мойта слама,
ще взема да избягам,
с комшията да лягам.
Season:
Аз дълго търсих мЕче,
но свършили са вече.
Изпратих ти питон в кашон.
Ще трябва да му сложиш слама.
Гали го, нежно му шепни,
да разбере, че си мадама.
Играй си с него, с него спи,
добър е, бързо ще порасне.
Ще имаш пак красиви дни,
в питон се крие твойто щастие.
Nezemna:
Получих си питоня в срок,
постлах му слама, да го стопля.
Показах му един урок,
как смеейки се, семки чопля.
Играх си с него, не порасна,
остана си такъв мъник,
сега съм сдухана мадама,
почерпих го един ритник.
Season:
Защо утепа ми питоня?!
Ще дойда да те взема с коня
и вместо да ми чоплиш семки
/познавам женските превземки/,
ще яздим, чак до планината,
към мен ще прилепиш снагата,
а после, сладко отмаляла,
ще кротнеш тихичка и бяла.
Nezemna:
Утепах ти със кеф питоня,
да дойдеш, да ме вземеш с коня,
да яздим, чак до планината,
от коня да си веем аз краката,
а ти на тясно да ме сгащиш,
за да остана по без гаще
и после, що ще правим двама?!
Задава се голяма драма!
Season:
По скоро е комедия.
Краката двама ще люлеем,
хайдушки песни ще си пеем,
по дяволите коня и питоня,
ти да не би да си със броня?!
Знам, в колената ще омекнеш,
пред мен смиреничка ще клекнеш.
Естествено, ще си без гаще!
Страхотно ще е ! Хайде наще!
Nezemna:
Е, щом си рекъл, свалям гаще,
не викай само “Хайде, наще!”,
че феновете ще доприпкат,
ще искат тук и там да пипкат,
а аз безсилна съм без гащи,
не мога всички да издращя.
И нека с теб се разбереме,
обичай ме, че нямам време.
Season:
О, ти си толкова прекрасна!
Без гащи си и си ми ясна.
Безсмислено е времето да губим.
Събличам се и ще се любим.
