Ще можеш ли да ме забравиш? (…или, кого сънуват принцовете нощем, заспивайки до своите принцеси)

Хелоуин-2015-жени-грим-костюми-34 Хелоуин-2015-жени-грим-костюми-49

Смелчага си. Прегръщаш Вещица,
а дори не я виждаш… в тъмното.
Не я помоли да запали за теб, свещника
Не се уплаши и от съскащите ѝ мълнии.
Осмели се да целунеш Вещица,
забравяйки, че тя е бедствие
и ще поиска не някакви си вещи,
а със душата си да плащаш в последствие!
Дори помисли, че обичаш Вещица?
А след това? Че можеш да си тръгнеш?
И просто да прекрачиш прага?
Какъв наивник! Утре ще се върнеш!
Тъй лесно Вещица не се забравя!

Ами, хубаво си е!

images

Падна първият обилен сняг за тази година! Отгоре бяло, отдолу едни локвиииии… като джапнеш в тях, си измиваш очите и то безплатно. Пристигам в работата, а пред офиса, една камара сняг за ринене! Влизам в офиса, измивам, приготвям си документацията за работа, обличам си якето, слагам качулката върху кухата ми кратуна, взимам лопатЕто и едно дето маха леда (нямам си на идея как се казва) и въоръжена до зъби излизам да правя фитнес под падащите снежинки. Много романтичноооо, нали? Тъкмо започвам да кършя снага, очаквайки да се изпОтим, нямаща време дори и да кривя очи…. и изведнъж:- О Чудооооо!? Към мен се задава един снажен момък, грабва лопатата от ръцете ми и казва:- Дай на мен! Я каква си крехка и мъничка!? Това не е за теб!? Аз облещвам едни очи и занемявам, свалям качулката от суета( че с нея изглеждам, като изпаднал германец прекалил с напитките на нашето Черноморие) и започвам да въртя очи и да кривя крака! Точно в този миг изпитах колко много ми липсват обущата на баба ми( това са новите ми боти с 9,5 сантиметра ток, защото когато съм с тях, ходя безумно, както и изглеждах в този миг). Обачееее, почвам да сипя комплименти, че си е друго мъж да пипне! Та този Супер мен изрина всичко, а аз само се завъртях на пета и изприпках да поръся със сол! После му благодарих с най-ослепителната си усмивка и от тази случка се роди това разказче! Та някой ако ме заплашва с това да кОпам тютюн, все ще си намеря някой да свърши моята работа, а аз ще стоя под сянката и ще пиша вежди! Колко е хубаво да си жена!!! А още по-хубавото е, че все още съществуват истински мъже!!!

случка от днес
снимка: интернет

Лед

nfeb0Il

Отстъствието ти
в мен покълна.
Но цвете пролетно
не се роди.
Във лед обвита
ореолно…питам се
Къде си ти?
А нашите мечти?

Ела …
и отхапи от мене
къс греховен
/малко студ/
и тъмна страст
да ти припомня
що е обич
преди да се превърна
във вода.

Преди да се разлея
по очите ти
преди да стана
извор от сълзи
ела, да разтопиш
леда вековен.
Или те е страх
да не боли?

Раздвоение…

23561691_2066754800220347_1547143407435036237_n

Във черната прегръдка на нощта,
сънят отбягва тялото студено,
очите стискам, мислите ловя,
и някак ми е странно примирено.

Очаквах те с очите на дете,
поглъщащо със поглед чудесата,
очаквах те със трепет на сърце,
жадуващо до болка небесата.

Очакване… и вече не боли,
на прага е отчайващо смирено,
а стъпките ми плахи и сами,
оттекват към вратата … раздвоени.

Любовта се беше случила… почти…

gallery-1467840138-hsinwang-de-selfing-no-10-54234-636x0

Душата ми копнееше за теб –
обичането, нежността и прочие.
Всичко сякаш ми се случваше подред,
като на филм , а после… многоточие.
И сякаш омагьосана от теб
оставих Любовта да ме пленява.
Прекрачих прага. Обърнах се. Видях,
че съм сама. И теб до мен … те няма.
Как исках да си тръгна… Не успях.
Душата си на Дявол бях дарила
и без значение, че Любовта не може да е грях
във адски мъки всеки ден по мъничко умирах.
Любовта се беше случила… почти…
И пак „почти“… си бе отишла.
Не мога да живея само със „преди“
и за това сега живея със голяма ЛИПСА.

Точка

Точка

Всички приказки свършват,
слага се точка накрая.
Не съм бил никога в приказка,
какво е вътре, не зная.
Навярно се сбъдват мечтите
и няма какво да се случва.
Но после… после какво е,
след черната точица скучна?
Отиват си всички герои,
оставам самичък в реала,
с уж истини някакви мои,
усукани в крива спирала.
И връщам се пак, препрочитам…
мечтая, обичам, копнея…,
но всяка приказка свършва.
Започва животът след нея.

Едно банално “Обичам те”

b2c4e1ba62a0cc979b43fcde994ff66a

Вървя с целувките ти по устните си ,
с коса, попила дъхът ти ревниво,
с рисунки по кожата – от пръстите ти,
запалили в очите ми пламъчета игриви.

Към теб пристрастена, вече фатално,
не вървя, обувките ми едва галят паважа.
Всичко тук написано сигурно е банално,
но как ли оригинално „Обичам те!“ мога да кажа?

Очакване

23559857_2066549780240849_94539794919441752_n

Упорито те чакам в нощта,
със раздраната риза от спомени,
във ръцете догаря свещта,
а сълзите мълчат, неотронени.

Дишам с нервния такт на сърце,
отразявам любов в тишините ти,
чакам с топли очи на дете,
да положа глава на гърдите ти.