Грип

– От какво се оплаквате?
– Кашлям, кихам, хрема…
– Температура?
– Не.
– Нещо боли ли ви?
– Не, но съм отпаднал и не мога да спя.
– Защо?
– От кашлицата.
– Аха. Ясно! Грип. Нали знаете? Със или без лекарства, минава за около седмица.
– Кашлянето е мъчително. Нещо за облекчаване?
– Сироп. И капки за нос.
– През деня кашлям по-малко, но през нощта е ужас. Защо така?
– Когато лежите, секретът от носа се стича в гърлото ви и го дразни.
– Прав ли да спя?
– Седнал.
– А тези… разните прахчетата не помагат ли?
– Не. Антибиотикът също. Опитайте дишане над пара.
– Това сериозно ли е?
– Да. И ще ви закача този апарат на врата.
– Защо?
– Засича кашлицата.
– Статистика ли! Нещо изследвате?
– Не. От този месец кашлянето се заплаща. Прието е със закон. Здравната каса е източена и трябва да се напълни. Това е брояч. Тарифата е два лева.
– На ден ли?
– На брой.
– Два лева на изкашляне?! Луди ли сте?! Егати държавата!
– Не кашляйте. Взимайте превантивни мерки, слагайте маски… Само сеете зарази.
– Няма да слагам никакъв брояч!
– Глобата е четири хиляди, при отказ.
– Мина ми.
– Какво ви мина?
– Грипът.
– Кого баламосвате? Вече сте регистриран. Следващият!
…………
– Господине! Защо така гледате?! Очите ви са червени и изцъклени.
Да извикам линейка?!
– Не, не не! Благодаря! Сдържам си кашлицата! Ох! Не можах! Два лева отидоха на кино! Впрочем… в здравната каса! Ходи ми се до тоалетна… Ако и там се плаща на брой, как ще я карам, не знам?!
– Не, там е на килограм.
– Откъде знаете?
– Оттам идвам!

Сняг

16174707_1038567396290036_1306743022128042121_n

Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Танц на весели снежинки,
трупа преспи на купчинки.

А студът рисува с акварели –
нежни, заскрежени, бели.
Бързам да изляза в дворчето!
Да украся с играчки борчето!

Да полегна върху пелената нежна.
С тяло да извая ангелчето снежно.
И да помечтая – както сивото снегът замита,
тъй да бъде чисто и на хората в душите.

После позамръзнала вкъщи ще се прибера
Приятелите мои у дома ще събера.
Кой твърди, че Зимата замръзва Любовта?
Виж я край камината, как се смее тя.

И тогава ще погледна аз отново
през прозорчето.
Благодарна за снега, за Любовта
и за красотата в дворчето!

Новогодишно

Чорба

И в Новата Година няма нищо ново,
цените скочиха нагоре.
Народът си е ням, роден без слово,
а и му писна, с тикви да се бори.
Богатите са си добре, а бедните са бедни,
едните все са първи, другите последни…
Природата и тя, взе нещо да се мръщи,
ах, как добре живеем, но сме сенки същи.
Щастливи сме, но е наужким,
очакваме да дойде друго време,
похапваме си бобец с люти чушки
и знаем, че на никой не му дреме.

И нека във делата ме води Любовта…

1486685_429217923891656_1663681735_n

И аз, и ти, и той… сме просто хора.
Тук търсим своят път… (както в гората),
Но често съдим други, без умора…
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта
и пред олтара ще склоня главата,
за грешки свои искам да се извиня
и благодаря –
за всичко що отрежда ми Съдбата.
Във този божи дом съм малко странен гост,
че може би го рядко посещавам…
Да бях на маса щях да вдигна тост
и да разкажа, че не на силните,
а на смирените се възхищавам…
Трепери пламъкът на мойта свещ
… от развълнуваното ми дихание…
Не знам молитви, ни църковна реч.
О, Господи, прости ти моето незнание…
Аз тихо тук, при теб ще постоя,
на ум ще се помоля, със вълнение –
„Не искам много… нека моята Душа,
Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
И нека във делата ме води Любовта,
във всичките и измерения…”

Любовен експрес

Любовен-експрес

Колко го чаках!
Най-после дойде,
обсипан със сини
звездички.
Спря се на гарата,
а хора – море!
Как му се радваха
всички!
Малко лавиране,
рамо едно,
метнах се
с няколко скока!
Кондукторът каза:
“А ти, накъде?!
Влакът не е в твойта
посока!”