Хиляди малки неща

– Всичко ме боли, ръце, крака, цялото тяло, много съм уморена.
– Почивай. Никой не те гони.
– Прането ме чака. Трябва да пусна пералнята. Трябва да готвя, да чистя, да ти изгладя дрехите, да изкъпя децата, сутринта да ги заведа на училище, да пазарувам, да плащам сметките и да ходя на работа.
– Кажи, в какво мога да помагам и ще го правя.
– В нищо. Много си муден.
– Не съм муден. Спокоен съм.
– Добре. Прекалено спокоен си.
– Не обичам излишното бързане. Ти пък си припряна. Не мога да разбера, защо сметките трябва да се плащат, веднага щом взема заплата и всичко да става с нерви и напрежение.
– Какво напрежение? Ангажимент е, трябва да мисля за хиляди малки неща.
– Знаеш, че работата ми е тежка, често ходя командировки.
– Знам. Но всичко започва да ми омръзва.
– Ако трябва, ще си сменя работата, за да съм повече с вас, но едва ли ще намеря друга, така добре платена.
– Не искам това. Работи си.
– Какво искаш? Може би, животът ни е доста еднообразен. Вината е моя. Отдавна не сме ходили на ресторант, кино, театър или екскурзия.
– Никъде не ми се ходи. Уморена съм.
– Ако умората ти е хронична, може би имаш някакво заболяване.
– Глупости! Нищо не разбираш!
– Добре, обясни ми.
– Не ми се обяснява.
– Ела, седни до мен. Виж какво, още те обичам и винаги ще те обичам. Когато си до мен, съм спокоен, скрито ти се радвам и душата ми лети.
– А моята отдавна е кацнала. Изчерпана съм, празна съм, трудно се усмихвам.
– Погледни с други очи.
– Твоите теории…
– Представи си, че си сама и нямаш никакви грижи. Какво ще правиш?
– Поне една седмица, ще спя непробудно.
– И после?
– После… нищо.
– Точно така! Нищо.
– Ще се срещам с приятелки, ще се разхождам…
– Пак ще трябва да ходиш на работа, да пазаруваш, чистиш, готвиш и да плащаш сметките. Ангажиментите са същите. Това е бититето. Не можеш да избягаш от него. Ако децата ти са пораснали и са избягали в чужбина, по-добре ли ще си?
– Не.
– Ако отида при друга, по-добре ли ще си?
– Знам, че искаш това.
– Не, не искам това. Радвай се, че край теб има хора и къщата ти е пълна. Това са сладки грижи. Ще ти помагам, с каквото мога. Не знаех, че толкова ти тежи.
– Сега знаеш.
– Ще сготвя и ще изкъпя децата.
– Нима? Само днес и после пак ще е същото.
– Не, ще го правя винаги, когато имам възможност.
– Ах!
– Ще се изкъпя и ще сготвя децата.
– Не ми е смешно.
– Ще сготвя, ще изкъпя децата и ще те изръмбя.
– Вече е смешно. Щото няма да стане.
– Имаш нужда.
– Нямам.
– Жените казват обратното на това, което мислят.
– Много започна да разбираш от жени.
– Имаш хубаво дупе.
– Хич не се и опитвай!
– Какво?
– Да ме сваляш.
– Аз отдавна съм те свалил.
– Не знаех.
– Погледни ме. Ти си моята най-голяма, единствена, прекрасна и много приятна грижа. Искам да си добре.
– Ах! Много добре работиш с устата!
– Не по-добре от теб. Усмихваш ли се?
– Да. Свали си панталона.
– Защо?
– За да го изпера.
– Помислих си друго.
– Мисли си. Радвай се, че има кой да те пере.
– Много си злобна!
– А ти си застрелян.
– Защо?
– Защото не знаеш, от какво има нужда една уморена жена.
– От здрав сън.
– Да, но и от още хиляди малки неща.
– Кажи няколко.
– Прегръдка, цвете, целувка, подаръче, мила дума, подкрепа, усмивка, романтика, близост, споделеност, благодарност, комплименти, нежност, докосване…
– Не ги запомних всичките, но ми изглеждат лесно изпълними. Започвам с прегръдката, цветето, целувката и милата дума. Каква да е тя?
– Не знам. Откъде измъкна това цвете?
– Растеше си навън и го откъснах. Много си сладка!

Подаръкът

Побърках го! Колко са лесни мъжете! Здрав секс и са готови на всичко. Няма значение, какъв е социалният им статус, интелекта, професията или семейното им положение. След като се изпразнят, стават кротички и спокойни, и са готови на всичко. Имам ги трима. Съвсем различни са, в това е тръпката. Не се виждам често с тях. Не трябва да се засичат. Колкото интервалите са по-големи, толкова по издивяват и неудържими стават. Приятно е, да си силно желана. Не живея охолно, не искам това, но си имам всичко. Странното е, че една натрапчива мисъл, напоследък все се върти в главата ми. Иска ми се да стана майка. Усещам, как се заглеждам по малки дечица и ми се иска да ги гушкам. Много са сладки! Може би, едно майчинство, ще ме направи ценна и значима. От друга страна, не искам да се обвързвам с един единствен мъж. Обичам свободата си. Първият е много як физически. Като горила е. Подмята ме като перце в ръцете си и може да ме клати цяла нощ. Само като го погледна и се подмокрям. Но е много ограничен, да не казвам глупав. Само фитнес има в главата му. Стои до мен и мълчи. Не знае какво да каже. Дърпам му думите с ченгел. Усещам се, как говоря все аз и вместо диалози има монолози. Скука. Вторият е доста по-възрастен от мен. С него изживявам душевни оргазми. Чете мислите ми. Има страхотно чувство за хумор, придружено с приятна, тънка ирония. Невероятно наблюдателен е. Забелязва ситуации, които другите подминават. Устата ми се разчеква от смях, когато съм с него. За съжаление, на външен вид е невзрачен и свършва бързо. После заспива, спи дълго и все едно съм сама. На всичкото отгоре, когато се събуди, е кисел.
Третият е по-малък от мен, много лъчезарен и слънчев, красавец е, но е адски наивен. Направо ме дразни, като гледам, как го работят жени, мъже, началници, хора, значително по-прости от него. Ако имаше мъж, обединяващ най-доброто от тримата, щеше да е чудесно, но пълно щастие няма. След доста чудене, реших детето да е от най-младия. Когато се изпразни върху корема ми, веднага отидох в банята и набутах всичко обратно в мен. Така няколко пъти и се получи. Забременях. Направих си подарък. Родиха се близнаци, две момчета. Здрави, яки юначета. Единственото, което ме притеснява е, че главите им са квадратни, като на Първия. Не знам, как се е получило, но имам едно странно вътрешно усещане. Ако той е бащата, децата ми ще са грамадни и тъпи. Втори опит е невъзможен, няма да правя детска градина. Ужас!

На седмото небе

28381711_1558569320925488_6047485781_n

… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи прекрасните, сърдечни дарове
и всичко друго, що добро е и Душата му поиска.

Там, в облаците ще танцува чувствен блус,
Ще легне после в замъка от пясък.
Горещи, устни със малинов вкус
ще го целуват нежно. Ръце ще галят…

Тихо.
Душата ще е чиста чак до блясък.

… от умиление във миг такъв
Небето може кротко да захлипа.
Ние, на земята, тук
да си помислим, че това е дъжд…

А всъщност две души – жена и мъж,
да стигнат заедно до седмото небе опитаха.

Стихиите

Въздух:
Хората, подчинени на тази стихия, са многословни, лесно обещават, рядко изпълняват, добри теоретици и лоши практици са. Не са амбициозни, не могат да се концентрират. Не се занимават с грандиозни проекти, дребнави са. Разсеяни са, често променят мненията и настроенията си. Трудно могат да бъдат верни, не страдат, когато сгрешат и не могат да бъдат добри приятели. Егоисти са. Не разчитайте на тях. Цял живот ще ги влачите на гърба си и ще ги обслужвате. Безгрижни и безотговорни са. Не взимат присърце проблемите, оставят на другите да ги решават. Дълголетници са.

Вода:
Хората, подчинени на тази стихия, са властни, безскрупулни и обсебващи. Не обичат да им се противоречи. Диктатори. Мачкат и унижават. Грубияни са. Страдат от мания за величие. Не стават за приятели, ще трябва винаги да се съгласявате с тях. Склонни към насилие. Алчни, честолюбиви и сръдливи са. Помитат всичко, като порой, за да постигнат целите си.

Земя:
Прагматици. Здраво свързани с битието. Добри и спокойни са. Нямат големи претенции, грижовни и състрадателни са. Рационално използват парите, понякога са стиснати. Не обичат големите промени, в известна степен са консервативни. Трудно разбират другите, смятат своя начин на живот за най-правилен. Търпеливи са. Понякога развиват комплекс за малоценност. Помагат в беда, може да се разчита на тях. Любовта им е ненатрапваща се. Лесно се привързват.

Огън:
Тези хора могат да ви “запалят” с мечти, идеи, интересна работа. Неспокойни и градивни са.
Обичат промените и предизвикателствата. Това са локомотивите, които дърпат света. Иновативни и предприемчиви са. Няма да ви е скучно с тях, но понякога могат да ви “забравят”, устремени към целите си. Работохолици са, искат всичко да е изпипано докрай. Държат на точните отношения. Сърдечни и топли са. Имат добро чувство за хумор. В любовта горят. И често изгарят.
…………….

Стихиите са в нас и извън нас. Когато са в нас, все някоя преобладава, затова имаме вътрешни противоречия, зависи от съотношението. Може да са две, три, четири, рядко е една.
Когато са извън нас, се стига до сблъсъци. Зависи, доколко се понасят.

Стихиите в мен – “Огън”

28236038_1555939257855161_1067856107_n

ОГЪН

Огънят е двигател на света.

Мъжка стихия.

Руна Кеназ.

Посока на света – изток.

Свойства: топлина и сухота.

Ключови думи: енергия, активност, идея.

Огънят е елемент на силата, мощта и властта. Разбира се, това е стихията на тези, които са упорити, смели и готови страстно да чувстват със сърцето си и да не се страхуват да се сблъскат лице в лице със собствените си желания.

Огънят е прародител на всички енергии, в това число и на творческата. Сексът, плътската любов са също огън, който гори във всеки човек. Изобщо огънят – това е неукротимият стремеж за победа, за постигане на целта. Той е едновременно страшна, разрушителна и в същото време примиряваща и успокояваща стихия. При това едното в никакъв случай не изключва другото.

Молец

Стоя си скрит във гардероба,
сред дънки, блузи и палта.
Животът пълен е с отрова,
но тук е светла самота.
И мога да си помечтая,
в горещи мисли да летя.
Понякога надничам в Рая,
под мен е цялата Земя
и виждам, колко е красива,
кълбо от нежна светлина,
в нюанси синьото прелива…
Вълшебно! Прелестна е тя!
На нея ще си поживея,
дори и скрит във гардероб.
В мечтите си ще срещна фея,
в мен лудо влюбена до гроб.
Не искам абсолютно нищо,
съвсем уютно ми е тук.
Пуловерът ти е разнищен,
обичам вълна, давай друг!

Лодки

Кротко поклащат се,
не ги преброих,
в залива син наредени.
Лодки рибарски
с имена на жени,
бели, зелени, червени…
С котви и пояси,
свежа боя,
с мрежи и дълги въжета,
чакат на кея
с прибрани весла,
своите верни момчета.
Ще ми разправят,
че няма любов,
мъжете били променени.
С очите си виждам,
нали я чета,
Мария, Наталия, Рени…