Грамофон

Грамофонът скърца,
плочата е стара,
едно и също се върти.
Разбиващ текст
и вопъл на китара,
въздишка в мрака,
пепел от цигара
и куп несбъднати мечти.
Защо се случва,
не това, което искам
и режисьорът ме набутва
в грешен филм.
Все лентата се къса,
краят липсва
и няма как да разбера,
любим ли съм
или съм нелюбим?

ЗНАЕШ, НАЛИ?

index.jpg

Не знаеш ли, че много ме боли,
когато ти убивам светлината,
когато от безсилие мълчиш,
и скриваш се от мен във самотата.

Не знаеш ли, че пазя те от мен,
от страстите си белези оставям,
нима ме искаш в цветния ти ден!?
Да искаш ме… но аз не заслужавам…

Принцът с прашките

В камината играеха пламъци. Беше приятно топло. Тя отвори очи, но душата ѝ още спеше. До камината стоеше изправен гол мъж със скръстени пред гърдите ръце. Беше атлетичен, с бронзов загар по тялото. Около кръста и слабините му беше омотано въже. Тя затвори очи, знаеше че е сън, защото в панелките нямаше камини.
– Затова ли дойдох? Да те гледам, как спиш?
Тя се ококори.
– Ти кой си?
– Аз съм принц.
– Какво е това въже? Нищо не скрива.
– Прашки.
– Прашки?! – засмя се тя.
– За декорация. Не е нужно да скриват.
– Откъде дойде?
– Не знам. Напоследък често сънуваш еротични сънища, събуждаш се мокра. Затова дойдох.
– Много знаеш ти! Я се разкарай!
– Трябва да те обладая.
– Изчезвай!
– Аз такива непослушни като теб, ги обезглавявам.
– От кой век си?
– Не знам.
– Сега си в моето време, не разбираш ли?!
– Разбирам. Няма значение.
– О, ти имаш корона! Да не си цар?
– Не, принц съм. Това е малка корона. Имам пълни сандъци с най-различни, стоят в една стая.
– За какво са ти?
– Всеки ден ги сменям. Разгледай я. От чисто злато е.
– Красива е. И има рубини на връхчетата.
– Искаш ли масаж?
Тя го огледа от главата до петите. Колебаеше се.
– Добре, но не еротичен.
Принцът се доближи, с един замах разкъса дрехите ѝ и ги хвърли на пода.
– Ей! Много си груб!
– Тихо!
Ръцете му бяха силни и нежни едновременно. Стана ѝ приятно. Отпусна се. Лежеше по корем. Той прекара пръст по гръбнака ѝ, от врата до ямката на дупенцето. Кожата ѝ настръхна. Ръката му се плъзна надолу.
– Не еротичен, казах!
Принцът се усмихна.
– Ей, ама знаеш къде да пипнеш! – каза тя и потъна в някаква синя мъгла. – Прави, каквото искаш… все ми е тая… това е сън.
Събуди се гола и мокра. Дрехите ѝ бяха на пода. А на нощното ѝ шкафче стоеше малка златна коронка, с рубини на връхчетата.

Небе

Сутрин съм хлад, вечер горя.
Гледаш надолу, когато вървиш.
На теб се усмихвах, но ти не видя,
аз съм небе, но в мен не летиш.
Понякога плача, дъждът те вали,
но ти не усещаш, от дъжд не боли.
Живееш си долу, в земния свят,
а аз съм небе, в мен птици летят.

Търсим се (2)

Crazy-Look-of-American-Model-Girl-With-New-Hairstyle-HD-Images-37700524-1366x768.jpg

Търся те…
… в онзи лек
полъх на вятъра,
който отмести
нежно палавия кичур
от бузата ми…

Търсиш ме…
… леко и все пак
настойчиво,
което ме накара
да настръхна
под блузата…

Търсим се…
Ще се намерим ли
преди да се разминем?

Обади се

Ако деня намацам с жълто,
дали ще стане слънчев?
Ако сега ти звънна, дали ще
бъде звънчев?
Все пак… ще се опитам…
Звъня… смени го, моля!
С теб думите са птици
и с тях летя на воля.
Небето ти е лятно,
косите вятър вее,
а вместо слънце златно,
усмивката ти грее.

Окръжност

Живеем между другото,
така се и обичаме,
засукани метафори
понякога изричаме,
но всичко си е същото,
уж бракът е традиция,
любовници си търсим,
с изискана фортиция,
във вярност им се вричаме,
но нещо пак ни липсва
и все не се намираме,
въртим се във окръжност
и никога не спираме.

Разлюбване

Счупих молива, скъсах листата,
не знаех, че толкоз боли.
И с мен на шега поигра си съдбата.
Вън вали, все вали, все вали…

Как омагьосват красивите думи,
усмихва се тъжният свят,
малките стъпки превръщат се в друми,
сипе се ябълков цвят.

Лесно се влюбваш, там някой те чака,
превръщаш се в синя мечта.
Даваш сърцето си, светиш във мрака,
вярваш на всяка лъжа.

Всичко приключва, душата е празна,
бавно се влачат сивите дни.
Проклинаш и мразиш, болестта е заразна,
но искаш пак да се случи, нали?

Лошо време

Когато дъжд навън вали
и капки чукат по стъклата,
мечтая си да си до мен,
да се търкаляме в кревата,
а после сладко да заспим,
и любовта до нас да дреме,
в съня си пак да продължим,
и без това е лошо време.
И няма хич да ти простя,
ще те побъркам и насън…
Виж, слънцето изгря!
Разсъних се. Ще те долюбя вън.