Случайно

2c4370bd29403752bb4a91db3a032008

Ти си мъничко кръгче
от големия кръг.
И напъпило връхче
в напористия стрък.
Разпиляна прашинка
от световната прах.
Малко, глупаво грахче,
във полето със грах.
Отлетяла светулка
в непрогледния мрак.
Разцъфтяло кокиче
след последния сняг.
Плаха, нежна милувка,
след внезапна сълза.
Казвам, не на последно,
ти си странна жена.
И съвсем не разбирам,
как така те открих,
в теб внезапно се влюбих
и прописах във стих.

Неделно

Днес всички много дълго спят
и е приятно мързеливо.
Вън ябълките ронят цвят,
а времето е хладно и мъгливо.
Ще ставам. Ще направя чай
и ще сервирам дребни сладки.
Това е приказка без край,
записвам я в едни тетрадки.
Там има нежност, много смях,
и разни случки чудни,
които случват се със нас,
когато през деня сме будни.
Навярно ще я прочетат,
пораснали децата
и ще си спомнят този свят,
когато пихме чай в мъглата.

Копнеж с аромат на л(уоu)бими цветя

26220146_1275896025890504_1287751962869821237_n

Подари ми песен,
когато вали от очите ми.
Подари ми прегръдка ,
когато боля.
Подари ми небе,
където да сбъдвам мечтите си,
Подари ми нощ –
с аромат на любими цветя.
Подари ми честност,
по залез, с красотата на алени макове.
Подари ми море,
разбиващо самота.
Подари ми, думи… Моля те.
Все ги чакам, на грешен перон,
… а тях ги няма, сякаш са дерайлирали влакове…
Просто думи…
Думи излъчващи топлина.

Врабче

Врабче

Летя си. Нищо, че съм сиво.
И сивото си е красиво.
Нали, светът край мен е цветен,
щастливо съм в сезона летен.
С мухи е пълно, много е приятно
и нивите люлеят жито златно.
Зрънца намирам, пия сок от вишни…
Бохем съм. Ходя на купони пищни.
Събуждай се! Животът ти премина!
Обичай днес, не чакай догодина!

Веднъж

pink-shoes-free

Оркестър свиреше Шопен,
ти беше с розови обувки
и бяла рокля от сатен,
аз бях по шнорхел и по плувки.
И нещо стана, не разбрах…
По тялото ми ток премина.
Целунах те и засия
в зелено морската градина.
Пък ти ме ритна лошо с крак.
Простих ти. Влюбен бях ужасно.
Изглеждах жалък смотаняк…
Върни се време, тъй прекрасно!