Утре

005b0fcf459800a6a59d

Като кафе ще те изпия,
на малки и горещи глътки.
Две хълмчета извити ще открия,
невиждали човешки стъпки.
Червени рози, ароматни,
ще пипна, после ще целуна.
В очите ти ще блесна, необятни
и ще угасна над пътека лунна.

Не ми изчезвай!

Край. Битието те погълна.
Прибираш се тревожна, уморена…
И недочакала да те прегърна,
похъркваш в своята вселена.
Все някога ще се събудиш.
Ще действам бързо, нямам време!
Отново в мене ще се влюбиш,
забравила житейско бреме.

Сладко от ягоди

33754906_1655705527878533_2346257049446252544_n.jpg

Сладко от ягоди – цяла лъжичка,
капчица капна върху брадичка.
Гледам те глупаво – смях във очите ти.
Сладко от ягоди – връща мечтите ни.
Юлската сладост толкова вкусна,
Мигове пази и шепот на устни,
Думи събирани в малко букетче,
Нежно поднесени в непретециозно куплетче.

Замириса на липа

10390239_470292086450906_7742467926385554939_n.jpg

Замириса на липа.
Така е през юни!
Ароматът долетя,
влезе и във съня ми!

Вън е топло, но в съня –
пия чай, през зимата.
И прегърнати седим
с тебе пред камината.

Липовият аромат –
спомени пробуди…
Да изпием чаша липов чай
с тебе и през юни ?!

Самодивска любов

Зелено е.
Нощта сияе в изумруди.
Усещам те.
Душите ни са луди.
Не слушат.
Сливат се.
Пулсират.
Телата ни горещи
се намират.
С целувка самодивска
ме опиваш
и с бяла риза
ме завиваш.
Но аз съм жив,
защото съм юнак
и утре ще те любя пак.