Едно гурме предложение за мюзикъла „Мамма мия“ , но приготвено по белоградчишки и заприличало повече на безвкусна яхния

images.jpg

От къде ли да започна това свое изложение? Дали от там, че не смятах да пиша толкова подробно преживяването от снощи или може би от това, че когато видях рекламата за спектаклите на Софийската опера на Белоградчишките скали, бях възхитена от идеята и реших на момента, че ще изгледам тази година един спектакъл там и бях твърдо убедена, че и за в бъдеще ще си правя по един такъв подарък за рождения ден?
Закупих билетите още първата седмица, след като ги пуснаха за продажба и зачаках с нетърпение деня, в който трябваше да изживея това невероятно усещане. Или поне вярвах, че за мен то ще бъде точно токова.
Аз мисля, че съм един нормален човек. Разбирам чудесно, че сме зависими от капризите на Природата и съм склонна да се съобразявам с тях. И понеже това лято е доста дъждовно, малко преди дългоочаквания от мен ден проверих в сайта на Софийската опера и балет, какво се случва, ако времето не позволява да се състои спектакълът. Там пишеше, че спектакълът може да бъде отменен, а също и че ако ние зрителите го изгледаме до половината на първа част, се смята, че спектакълът се е състоял. Всичко което прочетох ми се стори разумно. Всъщност още със закупуването на билетите бях наясно с риска да си пожелаеш представление на открито. Никъде в сайта на Софийската опера и балет обаче все още не пишеше, че при едно идеално време за спектакъл под открито небе е възможно да ни набутат в Спортната зала на града, това което всъщност се случи на 27,07,2018 г.
Разочарованието за една огромна част от зрителите, включая и мен беше огромно. И въпреки, че стоически го изгледахме до края, разочарованието никак не се намали. Спортната зала на Белоградчик е доста приятна и спретната, но… все пак вътре беше задушно и климатиците не съумяваха да променят този факт. Но това може би все пак беше по малката беда. Прекрасния спектакъл на Софийската опера и балет, беше осакатен, тъй като озвучаването беше изключително лошо. Нямаше как да се насладим на песните, думите на които бяха просто неразбираеми, а звукът дразнещ. Усещах се все едно са ме поканили на представление на местното читалище, но пък цените на билетите някак не отговарят на цени за спектакъл на самодейци.
Смятам, че на 27,07,2018 г. загуби публиката, загуби Софийската опера, загуби и община Белоградчик от направения избор. И в този момент съвсем по човешки разбирам, че всички грешим. Но може би е добре поне да признаваме грешките си, а на страницата на община Белоградчик във Фейсбук, трият коментарите на недоволните зрители. Питам се, кого ли се опитват за заблудят и излъжат по този начин?
Все пак, не мога да не отбележа, че изпълнението на Весела Делчева, в ролята на Софи беше впечатляващо, дори в този осакатен вариант. Жалко само, че не можахме достатъчно да му се насладим.

Несподелено

Защо разплака водопада,
сипят се струи пенливи.
Изгря внезапно и се показа
със седем усмивки красиви.
А той се влюби, най-безутешно,
чувам, как плаче водата.
Нима не знае, колко е грешно,
да обичаш дъгата.

Зная

Защо ме караш да целувам пеперуди,
душата ти ухае на цветя,
но аз не мога да съм влюбен
и като тебе да летя.

Щом легнем в звездната жарава,
очите ни ще заблестят,
тогава тихо ще ми кажеш,
че искаш само мен на този свят.

Но аз го знам. И те обичам.
Сега, прости, ще замълча.
Бял пламък съм и те привличам.
Пази си нежните крилца.

Сродната Душа

p8ggk94kmgv65dpauf3v.png

ИЗМИСЛИХ ТЕ!
Намерих време.
СЪНУВАХ ТЕ!
И нощ и ден.
РИСУВАХ ТЕ!
Със акварели.
ПОТЪРСИХ ТЕ!
А бе до мен…
ИЗВИКАХ ТЕ!
С Надежда и Мечта.
МЕЧТАЕХ ТЕ!
Със цялата Душа.
НАМЕРИХ ТЕ!
Дали разбра?
Какво съм аз ли?
СРОДНАТА ДУША.

Човекът с хармониката

32381130_1974087202603780_9015982789278826496_n.jpg

на моя учител Кр. Тенев /Майстора/

Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче.

По здрач, оглушал от забързани стъпки
на тихи миряни и знатни особи,
безлюдния град в топъл звън ще окъпе
човекът със свойта хармоника джобна.

Извие ли трели, земята забавя
дълбокия пулс, после птиците буди,
а въздухът – фина мембрана, в октави
трепти, сякаш пърхат с криле пеперуди.

И макове нощем поникват в паважа,
полюшват стеблата си крехки по двойки.
Трамваи, подметки… преди да ги смажат,
Луната косач точи сърп за ръкойки.

А вятърът обич в улуците пуска,
потребна и утре светът да танцува.
Човекът, хармоника стиснал във устни,
до изгрев ще свири. Макар… че не чува…