Month: август 2018
Малка русалка
Когато бяхме на плажа,
поиска гърба да ѝ мажа,
но спънах се в пясъчна дюна
и тя почти ме целуна.
В цял ръст успя да ме види
и после събирахме миди,
бе шеметно топла водата
и тя си намокри краката.
Бе сладка като русалка,
но каза, че още е малка
и чак след седем години
ще се превърне в богиня.
Добре, но кой ще я чака,
изпускам завинаги влака.
Небето над мен се намръщи.
Самотен си тръгнах за вкъщи.
Ех, моме, моме…
Малко е морето
Пясъчко на плажа
къщичка строи.
Тайно си мечтае,
планове крои.
Стълбички, вратички,
даже и комин,
пейчици на двора,
ще си наредим.
Слънчево балконче,
малък водопад,
езерце с фонтанче,
рози с ален цвят.
Тук ще е градина,
там ще е кутрето,
в ъгъла пързалка
с кътче за детето.
Блъсна я вълната,
той се разрева.
Пясъчка го гушна,
много му се смя.
Извънземната, от блока насреща
“Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.”
Лудвиг ван Бетховен
Извънземна жена живее в блока отсреща.
Всяка сутрин за здраве пали в църквата свещи.
Аз не зная какви са мечтите ѝ, също копнежите.
При неоправданите може често да я забележите.
Ту с палтото си някой клошар ще загръща,
или хляб ще им носи, или книги от вкъщи.
А с такава усмивка бездомните кучета роши,
сякаш казва на всички, че за нея това е разкошът.
На балкона ѝ често има дузина врабчета.
Пък на котките носи млекце и саламче в мазето.
Тя за всички е странна, и когато говори със враните
и когато лекува на бездомните кучета раните.
Без бижута , без блясък, а край нея пространството свети
и не знам дали ще е някога Муза за други поети.
Без прическа, без грим се разхожда, а някак … красива е !?!?
Може би, защото Добротата човешка така ѝ отива…
