Month: ноември 2018

За мен си роза под дъжда.
Не зная, плачеш ли или танцуваш.
Ухаят твойте листица,
навярно много се вълнуваш.
Изящество и нежен свян
излъчваш, и се размечтавам.
Дали си влюбена, не знам.
Но аз се влюбих. И оставам.

Две нощи, черни гълъбици,
в очите ти размахваха крила,
а после се превърнаха в сълзици
и кацнаха на моята ръка.
Целувката им ме опари
и в дланите остана жар.
Прегърнати луната ни завари
и на калъч застана хвърленият зар.

Ако се влюбя силно в теб
и си неистово желана,
дали ще стигнем светъл бряг
или ще се превърнем в пяна,
разбити от житейските вълни,
искрящи капки, падащи със грохот…
Дали ще е любов това
или ще бъде само похот?

Season:
Ти вече си изискана мадама
и много сладка поетеса.
Дори облечена с пижама,
пак вижда се във теб финеса.
С ветрило люляш полилея,
размяташ думи, рими, строфи…
Освен това, омайно пееш
и пържиш хрупкави картофи.
Безценна си и милиарди струваш.
Примигваш мило и невинно.
На скромничка ми се преструваш,
а влюбваш се в мъжете безпричинно.

Nezemna:
Изискана съм, да, и съм мадама,
и много сладка поетеса.
Дори с пижама пиша драма
и вижда се във мен финеса.
С ветрилото глави отнасям,
не само думи, рими, строфи…
Освен това, ужасно пея
и хрупам пържени картофи.
Безценна съм и трепкам с клепки,
за скромничка ме имат и добричка,
кривя крака, когато ходя,
размятам късата поличка.
То, в любовта, причина няма
и все се влюбвам романтично.
Горя, като сушена слама,
различна, нелогично-нетипична.

Не тъжи.
Нощта е звездолика.
Някъде въздишат и за теб.
Думите се реят като птици
и полъхва топлият ветрец.
Не тъжи. Все някой те желае
и те чака в своя сън.
Вярва ти. И те мечтае.
Съмна се. Излез навън.

Цилиндърът от теб,
буталото от мене
и ето ти двигател
с вътрешно горене.