Любима поетеса

Ти вече си изискана мадама
и много сладка поетеса.
Дори облечена с пижама,
пак вижда се във теб финеса.
С ветрило люляш полилея,
размяташ думи, рими, строфи…
Освен това, омайно пееш
и пържиш хрупкави картофи.
Безценна си и милиарди струваш.
Примигваш мило и невинно.
На скромничка ми се преструваш,
а влюбваш се в мъжете безпричинно.

Шарена мозайка

img-20160327-wa0019-largejpg-picture-of-16th-avenue-mosaic-tile-stairs-san-francisco-l-bfd401d44d067e04.jpg

Утро сънено и сгушена съм в теб
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя –
мислите във шарена мозайка,
във която пресъздавам си Света,
в който ти за мен и аз за теб съм раждана.

Обикновеното в дните ни – необикновено е

45645077_2113191118995842_1616974561817919488_n.jpg

Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.

Всяка ласка е сноп светлина.

Обикновеното в дните ни – необикновено е,

щом гори в нас Любовта!

 

И искам да знаеш, и искам да знам,

че  можем да стоплим  и  най- студения студ.

И вярваш, и вярвам (съмненията ще зачертаем)

че утре отново от Любов ще съм луда и ти ще си луд.

 

Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!

И оцветяваме и най-сивия ден!

Усмивки през сълзи?  Умееш. Умея.

И смисъл на всичко да даваме – край тебе, край мен.

Отвори очи

Не тъжи.
Нощта е звездолика.
Някъде въздишат и за теб.
Думите се реят като птици
и полъхва топлият ветрец.
Не тъжи. Все някой те желае
и те чака в своя сън.
Вярва ти. И те мечтае.
Съмна се. Излез навън.