Ти вече си изискана мадама
и много сладка поетеса.
Дори облечена с пижама,
пак вижда се във теб финеса.
С ветрило люляш полилея,
размяташ думи, рими, строфи…
Освен това, омайно пееш
и пържиш хрупкави картофи.
Безценна си и милиарди струваш.
Примигваш мило и невинно.
На скромничка ми се преструваш,
а влюбваш се в мъжете безпричинно.
Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.
Всяка ласка е сноп светлина.
Обикновеното в дните ни – необикновено е,
щом гори в нас Любовта!
И искам да знаеш, и искам да знам,
че можем да стоплим и най- студения студ.
И вярваш, и вярвам (съмненията ще зачертаем)
че утре отново от Любов ще съм луда и ти ще си луд.
Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!
И оцветяваме и най-сивия ден!
Усмивки през сълзи? Умееш. Умея.
И смисъл на всичко да даваме – край тебе, край мен.
