Month: февруари 2019
Дъждовно
Има дни, в които водата
по тротоара до мене върви.
Предварително няма записана дата.
Но вали, и вали, и вали…
И макар че, светът е почистен
Просто няма да има дъга…
Днеска слънцето крие лъчите си…
От къде толкоз много вода!?!?
Няма пролет… И няма, и няма…
Има само влага и хлад.
Към дома със чадър някой бяга.
Току виж го обърне на сняг.
И вали, и вали и не спира…
Аз не знам дали е така,
…може би ангелите събират –
всички сълзи от наш`та тъга
и после, като дъжд я изливат…?
Пролетно настроение
Сокове текат, мъзга се лее,
птиците замаяни летят,
на дърветата им се живее,
пролет и любов света въртят.
Бухна бухал, гукна и гугутка,
заек скокна, мечка изрева…
Не издържам, след минутка,
с теб съм на зелената трева.
Неприличен, но чаровен,
ще те правя да летиш…
Пролет е. Не съм виновен.
Моля те, да ми простиш!
Залез над Доспат
Полянка…
Мъгла е, но…
Видимост няма.
В сивия мрак,
тъга се разхожда
по морския бряг.
Силуети изгрева
не дочакали.
Под дървета – мокро
сякаш са плакали.
Посреща ме куче.
Преди малко
на топчица сгушен.
Сега… мята опашка
великодушно.
Черна птица
по плажа нещо кълве.
Помислих –
пясъка иска да изяде.
От вечерта,
някой забравил лампите…
Светят.
Всичко нашепва
тъжни куплети.
Една вълна
в камък се пръсна.
Капанчета спят.
Отварят ги късно.
Мъгла е, но…
Нима оставаш равнодушен,
когато песента
на морето слушаш?