Като на сребърен конец,
вися на паяжинка тънка…
Камбанка лилава звъни,
по-точно, настойчѝво дрънка.
Какво ли значи? Пак ли ще се пада?
Дано ме духне топъл вятър,
да ме захвърли в тучната ливада,
при щурчо, моят скъп приятел.
Да се излегнем на откъснат лист,
на стари вицове да се посмеем.
Щурецът е идеалист.
С прекрасни блянове живее.
А аз… не знам. Мухи ловя.
И май, че няма перспектива.
Обречен съм да си вися,
целуван от луната дива.