Разходка с колело

Въртят главици слънчогледите,
щастливи, с грейнали лица.
Не слънцето, а тебе гледат те,
усмихват се като деца.
А роклята ти волна птица е.
Безгрижна с вятъра лети.
Замаяни проблясват спиците.
Във въздуха “обичам те” звучи.

Кибритна поезия

Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви,
косите ти усетих, с дъх на ниви…
Но духна вятър и настъпи мрак.
Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам.

Някакъв си сладкиш

67437883_357454764938016_3912101266850840576_n.jpg

Правя няколко доста популярни сладкиши с ябълки, само че този път ми се прииска да е нещо различно и за това експериментирах, а резултатът беше одобрен от тези, които го опитаха.

В тиган задуших в кубче масло, колкото кубче мая, една купичка почистени и нарязани на кубчета ябълки, 3 супени лъжици стафиди, 1 чаена чашка захар, 1 супена лъжица коняк, 1 шепа орехови ядки, поръсих с джинджифил и куркума. Задушавах до леко карамелизиране. Изсипах в силиконова формичка за кекс и залях със смес от – 3 яйца, 1 ч.ч захар, 1 бакпулвер и 1 ч.ч. оризово брашно. Изпекох в предварително загрята фурна на 200 гр. до суха клечка.  Сервирах гарнирано със сорбе от манго  и маракуя.

Стъпки

Защо не остарявам, а съм вечно млад,
изтърках сто подметки, имам вълчи глад,
жените са красиви, а светът голям,
обичам да скитосвам неприлично сам.
Нанякъде отивам, ей така, без цел,
завивам на обратно, безрасъдно смел
и идва ми да литна над всяка планина,
но в тъмното ме спира загадъчна жена.
Тя нежно ме поглежда с очи като бадем
и в миговете кратки, пак любов крадем,
усещам топлината, но ме чака път.
Отива си жената. Била е само плът.
Започвам отначало. Невинен и щастлив.
Светът е огледален, изглежда ми красив.
И пак си тананикам. Това е кръговрат.
Косата ми е бяла, но съм вечно млад.

Аз съм умен и добър

Къщичка за птици днес поставих.
Кръгличко отворче ѝ направих.
Как ще влезе птиче, ако е квадратно?
То навън ще чака, вероятно.
А комин да сложа ли? Тя птицата не пуши.
Само мъти пилци и се гуши.
А! Понякога и пее. Ако е пойна.
Утре ще направя къща тройна.
Майката, децата, братовчеда…
всеки пиленца да си отгледа.
И в градината, когато седна на почивка,
песни радостни ще слушам със усмивка.

Бягство

Когато цъфнаха жасмините,
почувствах се приятно луд,
запалих си фитила на годините
и замириса на барут.
Изхвърлих си компютъра и флашката,
шикозния си телефон,
зарязах виното и чашката,
отидох и си купих кон.
Бе скъпичък, приличаше на кранта,
пустосвала по белия ни свят,
но имаше към него бонус-чанта
и още нещо… бе крилат.
Качих се върху него трудно.
Той даже нямаше седло.
Потропа с крак и тръгна мудно,
като да бе от знатно потекло,
но после хукна подир някаква кобила.
“Ей, конче! Не така! Бъди добро!
Едва вървиш и нямаш сила!”
И сръгах го по дясното ребро.
Изцвили и крила разпери.
О, Боже, мой! Той можел да лети!
Душата ми се разтрепери.
Видях огромните звезди.
”Глупаче, сетивата ти къде са?!
Нима си мислиш, че съм кон?!
Мечта съм. Търся ти принцеса.
Ще кацнем зад назъбения склон!“
Тя беше там. Жасмин береше.
А кончето бе цялото във пот.
“Любими! Вдън земя ли беше?!
Аз точно теб очаквах, цял живот!“

Плажно настроение

Кукла от лалета
с бански на райета,
с мигли – пеперуди,
мига и се чуди…
облаченце бяло
с пухкави къдрици,
сладко е заспало
и сънува птици,
неродени дюли,
миди синеморски,
глъчката на юли,
ягодките горски…
Не, не го събуждай!
Нека е щастливо!
Виж, небето с него,
колко е красиво!