Ако всички дни бяха недели

Тя ме пусна в сърцето си,
без да поиска билетче.
Каза, “Оставаш завинаги,
ти си ми чисто късметче.”
Някак, света си наместих,
беше уютно и светло.
Птиците пееха песни,
слънчево беше и цветно.
Нещо да искаш в замяна?
Попитах малко виновно.
“Твоя любима да стана,
мое късметче, чаровно.“

Кажи ми, как да се влюбя,
как да си легнем в постеля?
В дните следите си губя.
Обичам само в неделя.

Днес

Животът е старо пиано,
с клавиши-раздрънкани дни.
Понякога хвърля ме в джаза,
понякога странно мълчи.
Навярно, защото те няма,
какво да изсвири се чуди.
На стола кротко задряма
и птиците днес не събуди.
Небето, парцалче раздрано,
виси на клоните сънно.
На слънчо не му се изгрява.
Ще бъде безмълвно и тъмно.