Есенен акорд

a049c8b1697c752e83100b1367b28b9f

Тъй тихо е. Пълзи мъглица.
През нея слънцето не свети.
И много странно е без птици,
като в поема без куплети.
Любимата ти роза слагам
върху заспалото пиано.
В завивките отново лягам,
че за любов е още рано.

Предречена есен (или леко несвързано,  меланхолично, есенно-неделно пелтечене)

5a24fb1b15e9f91ac608da2c.jpg

Предречена есен (или леко несвързано,  меланхолично, есенно-неделно пелтечене)

Опашката на циганското лято

се шмугна във мазето на съседа.

Трапезата на плодове богата е,

но слънцето е късогледо.

 

Вятърко със пълни бузи,

листа по двора ми постила.

Облечена във топла блуза

аз на дивана съм се свила.

 

Пантофите на пода, стари,

по-предани са и от куче.

На лека дрямка се отдавам

Пазар в съня и шарени бърдучета…

 

С продавача някой спори,

на сергията съседна.

Мяркам силуета ти в тълпата.

Губя го и ти изчезваш.

 

Хлад прегръща ме. Настръхвам.

Шареният панаир го няма вече.

Крака влача по листата изсъхнали

към залеза и несвързано си пелтеча.

или

( че идва есен някой вчера предрече)

Низ

Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене,
далеч от небеса незрими,
вода не газя до колене,
пилея пясък из пустини
и в пясъка изчезва времето,
затрупват любовта ми бури,
съдбата къса с кикот стремето
и бягат в прах конете щури.

Сега съм сам. Едва се влача.
Къде ще стигна, нямам си идея.
Усмихвам се. Потъвам в здрача.
И странно… искам да живея.

Цвят

Ти си много красива,
когато сърдита мълчиш.
Всичко така ти отива,
даже в тъгата блестиш.
Ти си много красива,
с тениска или с пижама.
Всичко това ти отива.
С какво си, значение няма.
Ти си много красива,
защото, дори не го знаеш.
Просто… на теб ти отива…
на люляк в дъжда да ухаеш.