На завоя

Тандем с brinne/Мариана Бусарова,
на която благодаря, за усмивката и настроението.

На ръба на завоя
живееше ръб.
Бе доста отнесен
и мъничко тъп.
Но влюби се вчера
в една поетеса.
Чорапите нови,
не знае къде са.
Дали да отиде
на срещата бос?!
Това е тревожен
и важен въпрос.
……………
Намери си после
чорапи различни –
изглеждаха свежи,
почти романтични.
Един черен беше
и даже изпран,
чаровникът печен
не беше отвян.
А другият леко
пък, бе на петна,
обу го човекът
без капка вина…
И после отиде
до другия ръб
на среща да види
( не бил така тъп)
една поетеса –
красива, от сой!
А тя зад завеса,
зад своя завой,
видя го как стъпя,
висок и напет –
и как да постъпи?!
(Нали е поет…)
Излезе навънка,
с развяна пола
на токчета тънки,
за фини дела
готова тя беше,
подаде ръка –
усмивка красеше
лицето сега…
Подхвана ръката
добрият поет –
изчезна тъгата,
с един пирует…
И тръгнаха двама
навред из света!
Какво ли ще стане?!
Ще каже нощта…

Самота

Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля.
Надявах се, да я забравя.
Но гледам всеки божи ден,
небето пълно е с щастливи птици.
Летят, а няма ни една за мен.
Аз просяк съм, а те – кралици.
Затварям уморен очи.
И ме целува тишината.
Прегръща ме и ме мълчи.
Завива ме с воал тъгата.

Случка

Търся две палми, опъвам хамак. Катеря, катеря… само лещаци. Няма пясък, червена пръст само. Море няма, чайки няма, кокосов орех няма… Що за остров, това?! Случайно среща туристи.
– Добър ден! Търся две палми, опъва хамак.
– Ало! Шантавият! Не си на Хаваите!
– Аз, къде?
– В България.
– Мамка му! Сбъркал самолет! А моя жена, къде?!
– Хахаха! Шегаджия!
– Леле! Тя хванала правилен самолет! Сега пече задник на Хаваи.
– Не се ядосвай! Ела с нас! Наблизо има хижа, ще хапнем по едно шкембе.
– Шкембе? Това, какво?
– Ще видиш. Много вкусно! Ти, откъде си?
– Аз чукча. Решил ходи на плаж. Зарадва жена.
– Не си чукча ти, а май си ударен от чук. Как се казваш?
– Аз се казва Весела Бяла Мечка.
– Хахаха!
Отишъл на хижа с туристи. Ял шкембе. Много вкусно! Те пили, пели. Те не вярват, аз чукча. Казват, ударен чук. Аз спал с бяла, добра жена. Хубава България! По-хубава от Хаваи! Не съжалява!