Месец: юни 2020

Дали обичам светлата ти сянка
или загадачната твоя същност,
или за мен си само самка,
едва ли от значение е, всъщност.
Защото, всичко в тебе ме усмихва
и се усещам лекичък, и нежен.
Вулканът в мен бълбукащо утихва
и лавата застива в стих копнежен.
Дали е лято, есен, пролет, зима,
валиш безкрайна, всесезонна…
Благодаря, че в мен те има,
поройна, влюбена, мусонна.

Ела, любов и с мен танцувай,
с безсрамни мисли ме целувай,
това е миг и няма още,
една красива нощ е.
Обичай ме и си отивай,
до дъно сълзите изпивай,
знам, ще боли, но не тъгувай,
в съня си цветен ме сънувай.
Това е миг и няма още,
една красива нощ е.
Един до друг сме. Полудувай.
Целувам те! Не се сбогувай!

Тихо стоя пред вратата.
Проскърцва лунният прах.
Какъв е звукът на сълзата?
Обичам, но все ме е страх,
да кажа, че ти си прекрасна,
проплаква китарата с мен.
Отваряш, божествена, страстна…
пронизваш ме с поглед зелен.
Но аз съм рицар печален,
несбъдната, моя мечта!
Докосвам горещите струни
и влюбен изгарям в нощта.