Нощ

d5e08a63dec25cc78e9b48981f4af120

Не светят романтичните фенери.
Алеята потъна в мрак.
Не зная как да те намеря.
Дали ще те намеря пак?
Наоколо е много тихо.
Не трепва никакво листо.
Дори мушиците се скриха.
Ще дойдеш ли, броя до сто?
За да запалиш светлината
отново в малкия ми свят,
че там сега е много тъмно,
усмивките дълбоко спят.
Ще бъдеш ли пак моя тайна
или желание, поне…
Звезда на челото на мрака
летиш с небесните коне.

Закуска

Пристъпва утрото по чехли,
с пижамка синя на цветя.
Ще ѝ сервирам сладки пресни,
ще се усмихне сладко тя.
Преди съвсем да се разсъмне,
в миг кратък, тих, благословен,
кафето ще докосне с устни
и ще прошепне – чуден ден!
Ще е красива тишината,
защото заедно мълчим.
Ще я целуна по косата,
а после… пак ще си доспим

Cладка моя любов

Поканих я на вечеря на свещи и тя се съгласи. Ясно беше, какво щеше да има след свещите. Имаше голяма тръпка в очакването и фантазирането. Беше ме обхванало светло, слънчево настроение. С удоволствие напазарувах и започнах да подреждам масата. Падам си малко естет и се радвам на начина, по който са разположени приборите за хранене, чашите, ястията, формата на салфетките и онези уж незабележими дреболии, които придават изисканост на храната. Сложих във вазата букетче с фрезии и стаята се изпълни с нежен аромат. Поставих и свещник с две свещи, разбира се. Имаше всякакви питиета, алкохолни и безалкохолни, но тя щеше да си избере. Не беше хубаво да се преяжда и препива, точно в такъв момент, затова имаше от всичко по малко. Пуснах тихичко музика и зачаках. Когато най-после се звънна на вратата и сърцето ми подскочи, изприпках и отворих широко. Тя стоеше там, усмихната, сияеща и лъчезарна, истинско бонбонче. Прегърнах я силно и я целунах.
– Ей, леко! Ще ме смачкаш!
– Не бой се! Най-много, да ти сплескам гърдите, но после ще ги възстановя. – пуснах тъпашки хумор. – Заповядай!
Тя влезе и ахна.
– Ти ли направи това?!
– Мда. Кой да го направи?
– Много е красиво!
– Заради теб е.
– Благодаря!
– Какво ще пиеш?
– Касис.
– И аз. Харесва ми, че е леко тръпчив.
– И на мен.
Гледах я, изпивах с поглед лицето ѝ, устните, очите, косата, извивките на рамената, нежната шия, овала на гърдите, съблазнителните бедра, дупенцето и всичко онова, което я правеше жена, толкова различна от мен. Чудех се, бавно и нежно ли да започна или бурно и страстно, но реших да изчакам. Ситуацията щеше да подскаже.
Хапнахме, минахме през банята, хубаво се нацелувахме и опипахме, и отидохме в спалнята.
Тя ахна, защото чаршафите и възглавниците бяха на пеперудки и беше много красиво. Скочихме сред пеперудите и се отдадохме на едни съвсем първични, и свежи усещания. Хубаво беше, поне за малко, да забравиш за всичко, за всичко, за целия свят и да се порадваш на едно горещо и стенещо от удоволствие същество, влюбено в теб, без задръжки, маски и предразсъдъци. Първият път беше бурно и страстно. Свършихме бързо и едновременно. Изпихме по чаша студена вода, защото изведнъж ни изби на жажда. Легнахме пак, един до друг, топлички и пухкави.
– Пусни някаква музика – каза тя.
– Аз харесвам рок.
– Много е тежък.
– Избери си ти.
Тя се порови в телефона и намери някакво парче с цимбал.
– Това ли ти харесва?!
– Да. Много е нежно.
– Добре. Аз ще дремна за десет минути, не че те пренебрегвам, но такава е мъжката физиология. Трябва да презаредя.
– Не се притеснявай!
Гушнах се в нея и отмърках, въпреки цимбала.
…………..
– Много ли спах?
– Около час.
– Час! Ужас! Отивам да се наплискам.
Върнах се, целунах я и попитах:
– Ти какво прави? Защо не ме събуди?
– Беше ми жал. Чатих си с една приятелка. Смяхме се много. Снимах те, докато спиш.
– Мен?!
– Теб. Спиш с отворена уста, хъркаш и си много смешен.
– Луда ли си?! Споделяш ме с приятелка?! Ами, това е много интимно! Утре ще ме разнесе из нета!
– Глупости! Тя не е такава. Хареса трапезата, банята, пеперудките, а също и теб.
Хвана ме спортната злоба. Сексът този път беше зверски, а тя направо пощуря и направи серия от оргазми. Лежахме изтощени и хванати за ръце, за да си предаваме биотоковете, вместо да говорим.
– Сега, щяхме да запалим по цигара, ако пушехме.
– Ние изпушихме и без цигари. – каза тя.
– Това комплимент ли е?
– Хубаво беше.
– Хубаво е. – поправих я. – С времето ще си паснем още повече.
– Какво време? Не мисля да се обвързвам.
– Кой те кара? Но мислех, че си влюбена.
– Съм. Но ще ми мине.
– Сигурна ли си?
– Абсолютно! Паля се лесно и ми минава бързо.
– Жалко. Стори ми се, че ме харесваш.
– Харесвам те. Много си готин. Но не се знае, какъв ще бъде животът ни нататък. Гаранции никакви.
– Гаранции само в кревата. – казах. – Продължаваме.
Продължихме, но се чувствах глупаво.
– Изморих се. – каза тя.
– Как така?
– Превъртяхме всички пози четири пъти, този ни е петият.
– Не ги броя.
– Тази нощ ще ми държи влага цяла година.
– Това, комплимент ли е?
– Искам да се гушнем и да поспим.
– Добре, но аз едва сега започвам.
– Скромен, както винаги.
Гушнахме се и заспахме.
Когато се събудих, нея я нямаше. На огледалото имаше надпис с червило – “Чао! Завинаги!”.
Веднага ѝ се обадих.
– Какъв е този надпис?
– Чао! Завинаги!
– Виждам, но защо го написа?!
– Не искам да се влюбвам безпаметно. Не искам да се обвързвам. Засега. Няма да ти устоя и всичко ще отиде на кино.
– Кое всичко? Какво не ми казваш?!
– Няма значение. Извинявай! Причината не е в теб. Вечерята беше страхотна! Благодаря ти!
– Нищо не разбирам!
– Не мога да говоря. В автобуса съм.
– Добре. Чао, засега.
Тя затвори и повече никога не ми се обади. Не ѝ се обадих и аз.
……….
Поканих я на вечеря на свещи и тя се съгласи. Имаше огромни, тъжни, зелени очи и миловидно лице. Беше с естествено червена коса и нежна, млечно бяла кожа. Звънна плахо, едва го чух, отворих ѝ,
а тя стоеше пред вратата и някак виновно се усмихваше. Прегърнах я и я целунах.
– Какво има? Влизай смело!
– Благодаря!
– Притесняваш ли се? Скромна ергенска квартира. Нищо особено.
– Ти ли направи това?
– Да.
– Много е красиво!
– Просто имам опит в подреждането на масата. Какво ще пиеш?
– Касис. Харесвам тръпчивия му вкус.
Усетих слабост в коленете, за малко да седна, но се удържах. Хапнахме, минахме през банята и отидохме в спалнята. Чаршафите и възглавниците бяха на едни зелени треви. Пеперудите отдавна изхвърлих, навяваха ми лоши спомени.
– Като макче си, сред тези треви!
Тя се засмя.
– Защо, толкова рядко се усмихваш? Имаш красива усмивка.
– Благодаря! Такъв ми е характерът. Съчувствам на всички и лесно се разплаквам.
– Каква нежна кожа!
Погалих коремчето ѝ и целунах зърната на гърдите ѝ. Усетих, как се втвърдиха в устата ми. Пуснах ръка между бедрата ѝ и усетих влагата. Тя се отпусна, усмихна се и изпълняваше всичките ми перверзни желания, без никакво притеснение, бавно и спокойно, с някаква кротост, която направо ме побъркваше.
– Малко почивка, може ли? – попитах.
– Колко малко?
– Десет минути.
– Ще ти трябва поне час.
– Много разбираш!
Тя се усмихна.
– Обожавам усмивката ти! Да не ме снимаш?
– Моля?
– Да не ме снимаш, докато спя!
– Как ти хрумна?
– Никак.
Гушнах топлото ѝ тяло и отмърках. Събудих се. Слушаше рок. Плачеше.
– Какво става? Да не те обидих?!
– Не. Обожавам баладите. Протяжните и тъжни звуци на китарите… Много е красиво. И все се пее за несподелена любов. Нещастните хора правят страхотна музика.
– Защото щастливите хора си живеят живота и нямат време за това.
– Има нещо вярно. Само, ако сърцето ти е разбито, можеш да усетиш сълзите на другия.
– Не плачи, де! Не ти ли е добре с мен?
– Добре ми е.
– Дай, да ти целуна сълзичките! Не можеш да помогнеш на всички нещастни. Можеш да помогнеш на най – близките си, понякога.
– Тези песни, тази музика, правят точно това. Лекуват тъжните.
– Съгласен съм, за лечебната сила на музиката. – казах и заврях лицето си между бедрата ѝ. Тя простена и световната тъга отлетя в небето. Правихме го много пъти, накрая тя заспа като бебе в прегръдката ми. Когато се събудих, нея я нямаше, а на огледалото беше написано с червило “Благодаря!”.
Звънях ѝ много пъти, но тя не вдигаше. Не знам защо.
Спрях да се обаждам и аз.
………………
– Искаш ли, да си направим вечеря на свещи?
– Какви свещи? Остави тази тъпа романтика! Кога да дойда у вас?
– Довечера, към седем.
– Не може ли сега?
– Не, трябва да напазарувам.
В седем се звънна, отворих вратата, тя ми намигна и ме хвана за топките.
– Ей! Много си бърза!
– Не си ми първия. Знам, какво искаш! Ау! Направо си цар! Ти ли направи това?!
– Имам опит…
– Еклерчета! Обожавам ги!
Тя взе едно. Кремът се размаза по пръстите ѝ.
– Оближи ги!
Облизах ги.
– Подмокрих се. И си турил свещи, все пак. Готино е!
– Банята е там!
– Ела, да се изкъпем!
– После. Един по един, че се пързалят плочките.
Хапнахме. Взехме по душ и отидохме в спалнята.
– Леле! Чаршафите с тия тигри, са страхотни!
Тя ме награби, после ме яхна.
– Чувствам се като кон. – казах.
– Цяла нощ ще те яздя!
– Без почивка?!
– Ще ти дам един час.
– Благодаря!
С удоволствие отмърках. Когато се събудих, тя слушаше сръбска музика и щракаше с пръсти.
– Аре, бе пич! Продължаваме! Сега ще ти го втвърдя!
Тя ми го втвърди и ме язди до сутринта. Заспах каталясал, а когато се събудих, нея я нямаше. Огледалото в банята беше счупено. Егати, еманципацията! Вече почти не вярвам в любовта.
………..
Телефонът ми звънна.
– Ало!
– Още ли не си женен?
– Моля?
– Добре, че след толкова години, номерът ти е същият.
– Какъв номер?
– Телефонен.
– Ах, да! Консервативен съм. Харесвам си го и си го пазя.
– Защо? Носи ти късмет ли?
– Едва ли. Кой се обажда?
– Не ме помниш.
– Подсети ме.
– Написах ти на огледалото чао завинаги.
Замълчах. Отсреща също мълчаха. Усещах мълчанието ѝ. Цяла вечност. После се чу:
– Ало! Тук ли си?
– Точно теб, те помня!
– Защо?
– Доста гадничко беше.
– Кое? Любовта сред пеперудките ли?
– Не. Надписът върху огледалото. И мълчанието после.
– Извинявай! Дълго е за обясняване.
– Не искам обяснения.
– Виж, сега… Искам готин мъж до себе си, искам семейство и деца. Вече може.
– Вече може! Аз какво съм?! Вариант “Б” ли?!
– Не ми се обяснява сега. Имаш месец за мислене. Искам да се видим. Много! Ще чакам!
И ми затвори. Гледах телефона и не вярвах, все едно ми се обадиха от Марс.
Преодолях се, надскочих се, захвърлих мъжкото си его, забравих обидата и се обадих. Срещнахме се. Почти не беше мръднала. Каза, че през всичкото това време, си е мечтала за мен. Изсмях се. Тя се разплака. Плачеше със съвсем истински женски сълзи. Не ѝ вярвах. Казах ѝ го. Удари ми шамар. После ме разцелува. После започна да ми обяснява. Замълчи, замълчи! Няма нужда от думи! Оженихме се. Имаме деца. Живеем в едно село, близко до града. Всяка вечер си лягаме в легло с пеперудки. Не смея да го кажа, но… съм щастлив.