По”Един прозорец, бял квадрат” – Дамян Дамянов

12801576_837412063072238_4807859942892147124_n.jpg

ЕДИН ПРОЗОРЕЦ, БЯЛ КВАДРАТ
автор – Дамян Дамянов
Един прозорец – бял квадрат,
във седемте насрещни вгледан.
Това е всъщност моят свят.
Мой. И на седемте съседа.
Във първия: изкуствен дъжд –
Жената си цеди прането…
Във втория – жена със мъж…
Ах, джанъм, пущайте пердето!
Във третия – пак той, висок
Вглъбен в чертежа мъж, застинал.
Четвъртия… Плач, некролог…
Горкичкият, нощес – заминал…
До вчера там си бе… В халат,
Дори с цигарка, а пък днеска…
Човешки свят, тъжовен свят…
Прозорец пети – със завеска.
От шестия пък – гръмък джаз.
“Млъкнете бре, младоци – смърт е…”
във седмия – тавански бас:
“О, Макбете, виж: кралят – мъртъв.”
Пране. Любов. Наука. Смърт.
Еснафска неизвестност. Младост.
Актьорски монолог. Чекрък.
Безспирен, скрит с една фасада.
И – аз… Във своя си екран,
Във още седем хорски вгледан.
О, двайсти век, делен, събран
От студ и близост, дето сам
Съм осмия. Сред още седем!

Пълнено пуешко бутче

3a0793b1.jpg

За плънката – ориз, лук, морков, стафиди, куркума, джинджифил,  сол и олио. Приготвя се почти до готовност.
Бутчето се обезкостява , шпикова с масло, натрива с чесън на прах, сол, мащерка, червен пипер и олио от двете страни. Слага се плънката и се зашива.
В гювеча от долу постилам нарязани на шайби моркови и праз на пръчки около 4-5 см. върху тях слагам бутчето покрито с фолио. Наливам бира и пека. В началото слагам на мах. и като заври намалявам на 200 гр. месото е готово, когато като го набодеш в вилица изтича прозрачна течност. Тогава от страни слагам останалата част от ориза ,махам фолиото и намазвам бутчето с мед , за да се получи красива коричка. След 10 мин. е готово.
Така правя и цяла пуйка, но ни идва много.

Нахутени кюфтета

48428690_367495117159367_5079633223701495808_n.jpg

Необходими продукти

нахут – 2 ч.ч.

лук – 2 глави

чесън – 3 големи скилидки

олио –  за намазване на хартията

магданоз – 1 връзка

кимион – млян 1ч.л.

сол – на вкус

целина – колкото кибритена кутийка

морков – 1 бр. средно голям

5-6 печени обелени червени чушки

Нахутът се накисва във вода за 12 часа.  След което се сварява добре  заедно с моркова и целината. Оцежда се, оставя се да изстине  и се прави не пюре в блендер.  Добавя се накълцания ситно лук и останалите подправки и ситно нарязаните печени чушки.  Блендирайте докато се получи добре раздробена  смес. От нея оформете плоски обли кюфтета (ако сместа е много рядка добавете малко брашно), които подредете в тава, в която на дъното сте поставили хартия за печене, намазана с олио. Изпечете до готовност.

Да ви е сладко!

Ако те прегърна с две ръце?

48374466_1151279245047555_7366601926118473729_n.jpg

Прегърнеш ли ме с две ръце

ще ти разкажа,

за изгрева,

и за дърветата сънливи,

и за калинките,

в росата крилцата си измили.

За пролетта, за лятото, за есента,

за песента на утрото,

за грацията  на сръндака,

избягал в близкия шубрак,

където може би го чакаше сърна.

За влюбени синигери,

за мократа земя,

и за листата шепнещи понякога… за тебе,

за тихото безвремие,

За чувствата, които ме преследват.

Те, същите, които  ято пеперуди

в мен редовно, тихичко събуждат.

За мъничката доза лудост

на сладката малина,

узряла твърдe късно.

За светлина, която в Душата,

ражда добротата без причина.

За  нежността, която  като  котка,

гали се и мърка,

за миговете, за които всеки ден благодаря,

и за подметките,

които с тебе заедно изтъркахме.

За любовта, онази делничната,

която с токчета потропва по паважа.

А аз прегърна ли те с две ръце,

тогава ти за себе си, дали ще ми разкажеш?

Как тъжно свири блус морето…

10153632_434244410055674_614535226_n.jpg

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

Не ми разказвай. Нека да танцуваме!

Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,

Защото плаче… може би и него го боли,

за някой който е далеч. А аз така го любя.

Нощта в лилаво оцветена блус танцува

с Луната.

Между звездите прокрадва се

и къпе се в водата…

Вълни брега заливат…

Търсят нещо…

А може би и те си спомнят ласки

от лятото горещо.

Нетърпеливо чакат някого

да се завърне…

И глупаво,

като дете да се опитва вълните да прегърне…

Не ми разказвай за морето… чувам го…

Понякога…

То плаче…

А аз му отговарям тихичко…

по Вятъра.

Не ми разказвай… хайде да танцуваме…

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

Шарена мозайка

img-20160327-wa0019-largejpg-picture-of-16th-avenue-mosaic-tile-stairs-san-francisco-l-bfd401d44d067e04.jpg

Утро сънено и сгушена съм в теб
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя –
мислите във шарена мозайка,
във която пресъздавам си Света,
в който ти за мен и аз за теб съм раждана.