Перфектна жена

– Виж, кви мацки!
– Кви?
– Перфектни.
– Хубави са, но това е моментно състояние. Грим, фотошоп, реклама…
– Но са красиви!
– И ти си красива.
– Хайде, сега! Четки.
– Ако един мъж, харесва жена, без грим и която вони на чесън, значи наистина я харесва.
– Така ли? Сега ще се натъркам с чесън.
– Хапни го. Полезен е.
– Хапни го ти.
– Ама, може ли, някакъв си чесън, да отблъсне любовта?!
– А защо трябва да предизвикваме отвращение в другия и да го тестваме.
– Не знам. За разнообразие. Понякога е забавно.
– Не е.
– Мислила ли си, ако някога сме един до друг и няма какво да правим, какво ще правим?
– Сложно!
– Не, ако сме заедно и ми е все тая, тук ли си или не си, или какво мислиш, с какво се занимаваш…
– Ще се разделим.
– Ужас!
– Какво?
– Не мога да си го представя! Чакам те да се прибереш, да тропне вратата, или когато се прибирам, знам, че си вкъщи. През деня по няколко пъти се сещам за теб. Боже, добре, че те има! Иначе, ще ми е празно.
– Обясняваш ли ми се?
– Не, разсъждавам си.
– Няма нужда от толкова думи. Просто ме прегърни.
– Изхрупах една ряпа.
– Нищо, аз ще съм ти оцетът и солта.
– Ти си по-хубава от онези мацки!
– Млъкни! Когато се обича, не се говори.
– Искам, да ти кажа всичко!
– Тихо. Аз си го знам.
– По-полека! Ще ми скъсаш панталона!
– Знаеш ли, какъв си ти?
– Не.
– Хитрец-провокатор. Нищо случайно няма в теб!
Тук вече, наистина се усмихнах и нямаше какво повече да кажа. Просто я целунах. С език.

Непоетично

Дъжд

Защо да пиша стихове, когато
чета ги в твоите очи.
Дали е зима, есен, пролет, лято,
любимият сезон си ти.
Променяш се и носиш на талази
студено, топло, дъжд и сняг.
И ме обичаш, и ме мразиш,
но винаги си моят бряг.
Защо да казвам думи празни?
Целувам устни с цвят на мак.
Усмивките ти са заразни.
В теб утре ще се влюбя пак.

Добре съм

Не искам други светове.
На мен си ми харесва този.
Живея с разни страхове,
не стъпвам по килим от рози,
но има и добри неща,
прегръдка, шепот на момиче,
щастлива, падаща звезда
и чувството, че те обичат.

Изневяра

Свирукам си, когато спя,
говоря си и се усмихвам.
Не помня нищо сутринта,
очи отварям стихнал.
Изчезвам с бледата луна,
потъвам в сънения град,
дори не мисля за жена,
попадам в истинския свят.
Но, ако чуеш през нощта,
да шепна, колко те обичам,
не са за тебе тез слова,
а са за другото момиче.

С теб

За мен си роза под дъжда.
Не зная, плачеш ли или танцуваш.
Ухаят твойте листица,
навярно много се вълнуваш.
Изящество и нежен свян
излъчваш, и се размечтавам.
Дали си влюбена, не знам.
Но аз се влюбих. И оставам.

Тъгуване

Две нощи, черни гълъбици,
в очите ти размахваха крила,
а после се превърнаха в сълзици
и кацнаха на моята ръка.
Целувката им ме опари
и в дланите остана жар.
Прегърнати луната ни завари
и на калъч застана хвърленият зар.