Непоетично

Дъжд

Защо да пиша стихове, когато
чета ги в твоите очи.
Дали е зима, есен, пролет, лято,
любимият сезон си ти.
Променяш се и носиш на талази
студено, топло, дъжд и сняг.
И ме обичаш, и ме мразиш,
но винаги си моят бряг.
Защо да казвам думи празни?
Целувам устни с цвят на мак.
Усмивките ти са заразни.
В теб утре ще се влюбя пак.

Вашият коментар