Приказка за теб и мен

за теб и мен-2.jpg

Животът ни  – приказка шарена,
разкази с различни сюжети.
Сигурна съм, че на Съдбата сме галеници
и пътеводна звездичка над нас винаги свети.
Стъклените ми пантофки, забравени
в някой шкаф прахоляка събират.
Те са ненужни! И без тях всеки ден
приказните  мигове се намират.
Може би, защото запазихме Вярата!
Вяра в Човеците и Добротата!
И за това все още, с теб – двамата,
пишем своята приказка с лекота.
А често  казват, че  Животът не е приказка шарена,
нито  книжка с цветни картинки…
Ала за нас е! И крачим заедно,
Приказен мъж, единствен пуснал котва в сърцето ми
и до него аз – жена, обута в спортни ботинки.

По”Един прозорец, бял квадрат” – Дамян Дамянов

12801576_837412063072238_4807859942892147124_n.jpg

ЕДИН ПРОЗОРЕЦ, БЯЛ КВАДРАТ
автор – Дамян Дамянов
Един прозорец – бял квадрат,
във седемте насрещни вгледан.
Това е всъщност моят свят.
Мой. И на седемте съседа.
Във първия: изкуствен дъжд –
Жената си цеди прането…
Във втория – жена със мъж…
Ах, джанъм, пущайте пердето!
Във третия – пак той, висок
Вглъбен в чертежа мъж, застинал.
Четвъртия… Плач, некролог…
Горкичкият, нощес – заминал…
До вчера там си бе… В халат,
Дори с цигарка, а пък днеска…
Човешки свят, тъжовен свят…
Прозорец пети – със завеска.
От шестия пък – гръмък джаз.
“Млъкнете бре, младоци – смърт е…”
във седмия – тавански бас:
“О, Макбете, виж: кралят – мъртъв.”
Пране. Любов. Наука. Смърт.
Еснафска неизвестност. Младост.
Актьорски монолог. Чекрък.
Безспирен, скрит с една фасада.
И – аз… Във своя си екран,
Във още седем хорски вгледан.
О, двайсти век, делен, събран
От студ и близост, дето сам
Съм осмия. Сред още седем!