Надежда

Усмивка за живите,
сълзица за мъртвите,
животът безкрай се върти.
Покълна пак житото,
пълнят се нивите,
ще има и хубави дни.
Не можем самотни,
все търсиме някого,
в тихото много боли.
Броим всеки изгрев
и чакаме лятото,
да дойде, да ни спаси.

Грип

Студено и мрачно.
Любовта спря.
Прегръдката носи зараза.
Красотата въздъхна,
поживя и умря.
Зад ъгъла дебне омраза.
Не искай от мен,
да бъда щастлив,
да пиша с усмивка лирично.
Ще помълча. Дано, да си здрав!
Обичам те, свят! Нищо лично.

Дъждовното момиче

Реално, аз съм ничий.
Напразно ме превземат.
Изгубен крясък птичи,
в неписана поема.
Реално, съм самотен.
Обичам тишината.
Когато дъжд запръска,
танцува с мен водата,
прегръщам я и тичам
по блесналите локви…
Тогава, го обичам,
реално нереален,
дъждовното момиче,
в свят малък и специален
и то е с мен, когато
покълват семената,
разлистват се, разцъфват,
в цветенца се превръщат,
ухаейки приятно,
с дъха си ни прегръщат…
Тогава, аз съм неин,
ефирен, безтелесен…
В очите ѝ потъвам
и се превръщам в песен.

Без име

Облечена изцяло в сиво.
С коса, навита в малък кок.
Измъчена и некрасива.
Как да се влюби в нея Бог?!
Душата ѝ затворена в черупка.
Къде ти е усмивката, жена?!
В гърдите ти сърце ли тупка?
Вървиш и спиш. Живот ли е това?
Сега ми идва, да те ритна.
Но по душа съм джентълмен.
Ще те направя колоритна.
Боичките са скрити в мен.

***

bolka-ot-razbito-surce.jpg

Искаш да помниш

или искаш да забравиш

прегръдка, в която

няма дълго да останеш?

Няма да забравиш

как умея да обичам.

Знай, че счупената стомна,

залепена пак протича…

***

1140x650.jpg

Когато вместо „ляво“, кажа „лято“,

Ако случайно  „замирисванаморе“ напиша слято,

Проверка банският дали е сака.

Не искам и не мога лятото да чакам.

Защото  на душата днеска  и е тясно,

Тогава… мечтаната посока е повече от  е ясна…

Думи накацали на сърдечното ми петолиние днес

1.jpg

Писала съм за свои лични мисли и истини,

за усмивките и сълзите накацали по

сърдечното ми  петолиние,

за чувства нежни, за  тишината,

за вятъра, за морето, за синевата,

за пролетта,  за  лятната трева,

за безкрайния хоризонт,

за стъпките на краката ми боси,

за уханието на момина сълза,

задавала съм в стихове въпроси,

за липсата, за виното, за хладната есен,

за вдъхновението, намерено в някоя песен,

за снега навън и в нас,

дори и за това, че да допуснем някой близо ни е страх…

И когато кажа „ Обичам те“ ,

вероятно  пак ще съм сбъркала човека или момента.

И ще  чуя само  – „Добра си“ или „Обичлива си“.

… си  спести комплимента.

 

https://www.youtube.com/watch?time_continue=93&v=459cZoYoQ58

Днес

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка,
глътка въздух и любов.
Птича песен, лека стъпка,
и за полет съм готов.
Тананикащо започвам
и говоря на жаргон.
Някак свежо те обичам.
Любовта не е нагон.
Тя е нещото, което
във очите ти блести.
Разкопчавам деколтето…
Нека Бог да ми прости.

Сладко от сънища

Аз ще те чакам
дълго, дълго…
защото зная,
ще се върнеш.
И с теб ще бъда
само лято,
в щастлив сезон
ще ме превърнеш.
Притихнали
ще си поплачем,
защото много
ни болеше.
А после…
ще се любим сладко,
тъй както в сънищата беше.

Рождество

Дали е празник или не,
с подаръци или пък без,
в очите на едно дете,
аз себе си намерих днес.
То ме погледна и ме гушна,
прошепна ми, “Днес бях послушна”,
на рамото ми кротичко заспа,
подарък ценен, скъп и мил.

Бог някъде се е родил,
далеч от всяка суета.
Не знам добър ли е света.
Разбрах, защо го е спасил.