Труп си

20191211-chicklit365-1140x641.jpg

…когато
емоцията
иска да се излее,
но думите ги няма,
намери ги, защото ѝ е тясно,
ръчка те в дробовете,
запушва гръдния кош,
боде те в стомаха,
кънти в главата ти ,
подритва сърцето,
замрежва ти очите,
влачи се из тялото ти,
губиш паметта си
и те затрупва
трупа се
труп си…

 

http://chicklit365.com/2019/12/11/irentodorova/?fbclid=IwAR0_L9J_D6m_bP6rarpJS9tVMGqxJlBIaZUvYdD6KzuzKfUq13JHN3PmgAk

 

chicklit 365

Veselin Borishev

снимка – Веселин Боришев

Поетеси

Изпълзяха змии в женски дрехи.
Чувам, как зад ъгъла съскат.
Сладострастно телата извиват
и усърдно люспите лъскат.
Рецитират възвишено в рими,
съчиняват прекрасни поеми,
обаятелни, мъдри, значими,
те обичат, няма проблеми.

ПлЪх възторжен към ъгъла тича,
за известност и блясък е жаден.
Любовта е магнит и привлича.
С много обич ще бъде изяден.

Има толкова много поезия

128312f7cb5cf2eebca3a68f530efa60.jpg

„Има толкова много поезия,

между светофарите,  под опънатите жици…“

Гери Турийска „Когато живееш с котка“

 

Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –

в  ключодържателя,

на който си закачил ключа от квартирата,

в спомена за един пътеуказател,

в обърканите цветове на палитрата ми,

в измачканите сутрин чаршафи,

в сувенири  ревниво прибрани в стария скрин,

чай, в любима чаша от порцелан,

във всеки сълзлив  романтичен филм,

в миризмата на ябълка или банан,

в снимка, в песен, в ароматна  свещ,

в книга, цитат, многоточие, даже кавички,

в най обикновена някаква вещ,

в накацали по жиците птички,

в песента на морето,

запазена в раковина на шкафа,

в премълчаните думи,

в стъпките отекващи по паважа,

в сивата гъста мъгла,

в червената шипка самотна на клона,

в всяка отронена скрита сълза,

в смяната на сезоните,

в купето на влака,

в тунела, на моста, в метрото,

в самото желание да тръгнеш нанякъде,

в църковния кръст от сребро,

в някакъв таен сигнал,

от  двама създаден,

в топлия шал,

в опита за някаква  изненада,

в локвите от дъжда,

в чадъра с цветове от дъгата,

когато нежно в мислите си ме държиш,

тогава –

толкова много поезия има в душата  ми.

Невъзможна любов

Весел заек Фъни Бъни,
в мен, незнайно как, се влюби.
С влажен поглед все ме гледа,
иска да ме люби.
Гъделичка ме с мустачки
и показва бели зъбки.
Вечер прави ми салатки
и пече ми горски гъбки.
После с мен щастлив си ляга
и на топличко се гушка.
Търпелив е, обичлив е
и безкрайно много слушка.
Гледа с мене сериали,
пазарува в магазини,
знам, че тайно ме ревнува,
пак, след толкова години.
Всяка сутрин ме целува
и твърдѝ, че съм кралица.
Но не мога да се влюбя.
Аз съм рижава лисица.

Ако намерим

Ъгълче само за двама
в тъжния свят ще открием.
С мънички чашки за двама
глътки любов ще отпием.
Сладко среднощ ще заспим,
завити с небе на звездички.
Съмне ли, с теб ще дарим,
звездни усмивки на всички.

Вечност

Не наливай в сърцето ми сласт.
Да си влюбен е толкова сладко.
Ще забравя, обхванат от страст,
че е толкова, толкова кратко.
И ще искам да бъдеш до мен,
но това е съвсем невъзможно.
По-добре да съм айсберг студен.
Любовта е чувство тревожно.
Ако срещнеш в очите ми грях,
то за миг е. Чиста случайност.
Отмини. Аз отдавна избрах
тишина, самота и безкрайност.

Есенен акорд

a049c8b1697c752e83100b1367b28b9f

Тъй тихо е. Пълзи мъглица.
През нея слънцето не свети.
И много странно е без птици,
като в поема без куплети.
Любимата ти роза слагам
върху заспалото пиано.
В завивките отново лягам,
че за любов е още рано.

Предречена есен (или леко несвързано,  меланхолично, есенно-неделно пелтечене)

5a24fb1b15e9f91ac608da2c.jpg

Предречена есен (или леко несвързано,  меланхолично, есенно-неделно пелтечене)

Опашката на циганското лято

се шмугна във мазето на съседа.

Трапезата на плодове богата е,

но слънцето е късогледо.

 

Вятърко със пълни бузи,

листа по двора ми постила.

Облечена във топла блуза

аз на дивана съм се свила.

 

Пантофите на пода, стари,

по-предани са и от куче.

На лека дрямка се отдавам

Пазар в съня и шарени бърдучета…

 

С продавача някой спори,

на сергията съседна.

Мяркам силуета ти в тълпата.

Губя го и ти изчезваш.

 

Хлад прегръща ме. Настръхвам.

Шареният панаир го няма вече.

Крака влача по листата изсъхнали

към залеза и несвързано си пелтеча.

или

( че идва есен някой вчера предрече)

Низ

Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене,
далеч от небеса незрими,
вода не газя до колене,
пилея пясък из пустини
и в пясъка изчезва времето,
затрупват любовта ми бури,
съдбата къса с кикот стремето
и бягат в прах конете щури.

Сега съм сам. Едва се влача.
Къде ще стигна, нямам си идея.
Усмихвам се. Потъвам в здрача.
И странно… искам да живея.