Любима поетеса

Ти вече си изискана мадама
и много сладка поетеса.
Дори облечена с пижама,
пак вижда се във теб финеса.
С ветрило люляш полилея,
размяташ думи, рими, строфи…
Освен това, омайно пееш
и пържиш хрупкави картофи.
Безценна си и милиарди струваш.
Примигваш мило и невинно.
На скромничка ми се преструваш,
а влюбваш се в мъжете безпричинно.

Шарена мозайка

img-20160327-wa0019-largejpg-picture-of-16th-avenue-mosaic-tile-stairs-san-francisco-l-bfd401d44d067e04.jpg

Утро сънено и сгушена съм в теб
Мъркам като котка, не говоря.
Всичко е прекрасно и ми е наред.
Благодаря и тихичко се моля
и в ума си със Любов редя –
мислите във шарена мозайка,
във която пресъздавам си Света,
в който ти за мен и аз за теб съм раждана.

Обикновеното в дните ни – необикновено е

45645077_2113191118995842_1616974561817919488_n.jpg

Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.

Всяка ласка е сноп светлина.

Обикновеното в дните ни – необикновено е,

щом гори в нас Любовта!

 

И искам да знаеш, и искам да знам,

че  можем да стоплим  и  най- студения студ.

И вярваш, и вярвам (съмненията ще зачертаем)

че утре отново от Любов ще съм луда и ти ще си луд.

 

Щастлив си! Щастлива съм! Живееш! Живея!

И оцветяваме и най-сивия ден!

Усмивки през сълзи?  Умееш. Умея.

И смисъл на всичко да даваме – край тебе, край мен.

Отвори очи

Не тъжи.
Нощта е звездолика.
Някъде въздишат и за теб.
Думите се реят като птици
и полъхва топлият ветрец.
Не тъжи. Все някой те желае
и те чака в своя сън.
Вярва ти. И те мечтае.
Съмна се. Излез навън.

Есента писма ми пише

44783484_2165897266795107_7355573876031488000_n.jpg

Есента писма ми пише.

Влиза през комина.

Да ми каже иска,

че октомври

вече щял да си замине.

 

Шипката ме бодна.

Капка  на земята капна.

Подписа си сложи и напомни,

че за чай е  време

и мармалад да хапна.

 

Котаракът мърка

сънено до печката.

Свраки две

клюкарстват шумно,

в двора на съседката.

 

Вятър духна.

Онемяха птиците.

Затанцуваха листата.

Шал е време да плета

и вълнени терлици.

Неслучване

Пак изтървах красивата есен
и ще я видя, чак догодина.
Вечно зает, в грижи отнесен,
някак си бързо край мене премина.
А я обичам. Горят цветовете.
Топла и слънчева, нежна и кротка,
тиха, разплакана, с пищни дървета,
с дълга, несбъдната, наша разходка.

Напитка

Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко.
Май съм щастлив, макар и за кратко.
Утре съм тъжен. Ще е горчиво.
Вдруги ден, малко тръпчиво.
Не е кафе. И не съм идиот.
Пия на глътки своя живот.

Само ти си

Единствен мъж желае да е всеки,
в сърцето на жена любима.
Преплитат се безброй пътеки,
мъже не знаеш, точно колко има.
А тя мълчи, не казва нито дума.
Мълчи и ти, напразно не залитай.
Не се изтрива миналото с гума.
Обичаш ли, за другите не питай.

Вселенски търсач

Безмилостно сърцето ми разбиват,
но странно е, не ме убиват.
Усмихвам се, дори си тананикам.
“Обичам!”, искам да извикам.
Не знам, дали печеля или губя,
но хубаво е, щом се влюбя.
Лети, душата ми безкрила,
вселенска обич преоткрила.