Аршин за живот

Нямам нужда от вашата мяра позната!
Моят ръбест аршин и не пасва на всеки –
ръбовете му рибята кост са в гърлата,
плоскостта му – капан за злодумския екот.

Имам къси ръце, но с размах надалече –
ако някой реши да ми счупи аршина.
Преизпълних му крайната кота и вече
безвъзвратно фирата до пепел изстина.

Пазя детската рокля на сини цветчета,
че мирише на лято, на мама и спомен.
Многолистен тефтер с чернови и клишета,
на гърба му записан е Божият номер.

И понеже да помня молитви не мога,
ще звъня до небето за изповед грешна.
Но в студа ако свършат дървата за огрев,
на приятел, бих дала тефтера си спешно.

Имам също мъжа с най-горещите длани,
този който не би се отказал от мене.
Маса, стол и легло, самоделно издялани –
наследих ги от дядо по някое време.

Почерняла игла за поуки съдрани,
нощем бод подир бод кърпя днешните каузи,
на сина си маншети, илици и рани,
още няколко делнично скъсани пазви…

И врабче, на перваза ми кацнало плахо,
да нахраня с трохи и отпратя в небето.
Нямам нужда от друго! Какво не разбрахте!?
Те ми стигат за този живот,
за да светя!

На море

Лежах на плажа, чисто гола,
от бара дънеше се чалга.
Един ми стъпи на мазола,
изписках като чайка.
Той беше готин, с жълти плувки,
и каза, че съм му в сърцето.
Обсипа тялото ми със целувки,
а после хвърли ме в морето.
Почти се давех, аз не знам да плувам,
с ръце му махах, той се смее.
Спаси ме бързо и се влюби,
сега щастливо с мен живее.

В наличност

Дива любов, до поискване,
вчера щастлив си поръчах.
Днес потвърдиха поръчката,
чакам, да ми я връчат.
Казаха, най безусловна е,
с нея се чувстваш свободно.
Няма претенции, влюбва се,
служи за радост основно.

Ружи

36269282_1688783514570734_9039651636787544064_n.jpg

Денят е дълъг.
Ливадите са прегорели от слънцето силно.
Стъмва се късно.
Рисувам ружи за теб, с бои акрилни.
Защото е тихо. Защото е лято.
Защото го няма и вятърът.
Защото отново е време за влюбване…
Защото обичам цветята.

Тихо

Червената сълза на залеза
проблесна за последно.
Летят в съня си птиците.
До тебе ще поседна.
Ще постоим във тихото.
С ръка ще те прегърна.
Ще ни избягат грижите
и няма да се върнат.

Муза

Не мога да кажа на друга,
това, което казах на тебе.
Всяка жена ми е чужда,
с теб светът е вълшебен.
Когато си тръгваш, оставаш.
Денят на теб ми ухае.
Мъжете в себе си влюбваш.
Чия си, никой не знае.

Преминаване

Не искам да съм мъдър,
защото ще съм тъжен.
Не искам да съм глупав,
щастливец ще изглеждам.
Ако съм щастлив и тъжен,
навярно ще съм влюбен
и философ задръстен,
щом в себе си се вглеждам.
Ще мина без въпроси,
люлее вятър моста.
Набързо ще претичам,
съдбата ми е проста.
Роден, усмихнат, мъртъв.
С усмивката е трудно.
А другото е ясно.
По моста ще претичам
и няма да се върна.

Дай се!

Май кафето изкипя,
пак по тебе се захласнах.
В най-сладурската жена,
влюбих се и не пораснах.
Чуруликай. Думи не,
нежни трели ме омайват.
Знаеш ли, във мен сега,
що за мисли се спотайват?
Искам те, до мен, във мен.
Искам те, неземно чудо!
Не издържам! Я, се дай!
Щото те обичам лудо.