Единствени

Това съм.
Нямам дубликат.
Създаден съм без име.
Един единствен
в този свят.
Ти само знаеш, че ме има.
Съдба не е, не е и знак.
Случайно ме намери.
И няма да се срещнем пак,
оставаме във вчера.
Повтаря всеки, в звезден час,
“Обичам те, любима!”,
но няма да го кажа аз,
любов неповторима.

Лош ден

Перото ми съска, тежи седем тона.
Вятърът злобно ми спука балона.
Лапнах цигарата съвсем наобратно.
Птиците пеят така неприятно.
Заби ми се трън в задните части.
Намразих всякакви торти и пасти.
Спънах се с ляв крак, после и с десен.
Много завои, пътят е тесен.
Лимонът е сладък, медът ми е кисел.
Животът е глупав, лишен е от смисъл.
Крив е светът, нещо му стана.
Навярно, защото те няма.

Това е…

Когато си,
с когото искаш да си,
все тая е, какъв е декорът,
не виждаш пейзажи и хора,
стаената болка умира,
времето шантаво спира,
думите стават излишни,
късаш с любови предишни,
сърцето ти – птица, ще хвръкне,
денят не успява да мръкне,
върти се в теб песен любима…
Любов е това. И я има.

Озарение

С усмивка отвори прозореца
и в светлина се превърна.
Невярващ протегнах ръцете си,
но светлото, как да прегърна?
Сияеше всичко из стаята,
стените, всички предмети…
Случайно погледнах и в себе си.
Открих, че душата ми свети.

Присъствие

Ти вярваш, че красивото е Там.
Аз мисля, че красивото е тук.
И кой е прав от двама ни, не знам.
Навярно, твоят свят е друг.
Но слънцето в очите ти блести.
Красивото е там, където си и ти.

Малка русалка

Когато бяхме на плажа,
поиска гърба да ѝ мажа,
но спънах се в пясъчна дюна
и тя почти ме целуна.
В цял ръст успя да ме види
и после събирахме миди,
бе шеметно топла водата
и тя си намокри краката.
Бе сладка като русалка,
но каза, че още е малка
и чак след седем години
ще се превърне в богиня.
Добре, но кой ще я чака,
изпускам завинаги влака.
Небето над мен се намръщи.
Самотен си тръгнах за вкъщи.

Ех, моме, моме…

Чекаш ли ме, моме,
чекаш ли ме още?
Зарад теб не мигвам
в тези летни ноще.
Малко ме изнервяш,
но си убавица,
чекам да ми кацнеш,
на стар кол, бела птица.
Нощем ще се любим,
през деня ще пеем,
време не ще губим,
лудо ще живеем.

Малко е морето

Пясъчко на плажа
къщичка строи.
Тайно си мечтае,
планове крои.
Стълбички, вратички,
даже и комин,
пейчици на двора,
ще си наредим.
Слънчево балконче,
малък водопад,
езерце с фонтанче,
рози с ален цвят.
Тук ще е градина,
там ще е кутрето,
в ъгъла пързалка
с кътче за детето.
Блъсна я вълната,
той се разрева.
Пясъчка го гушна,
много му се смя.

Извънземната, от блока насреща

37641167_1438772882936150_3925152993858551808_n.jpg

“Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.”
Лудвиг ван Бетховен

Извънземна жена живее в блока отсреща.
Всяка сутрин за здраве пали в църквата свещи.
Аз не зная какви са мечтите ѝ, също копнежите.
При неоправданите може често да я забележите.

Ту с палтото си някой клошар ще загръща,
или хляб ще им носи, или книги от вкъщи.
А с такава усмивка бездомните кучета роши,
сякаш казва на всички, че за нея това е разкошът.

На балкона ѝ често има дузина врабчета.
Пък на котките носи млекце и саламче в мазето.
Тя за всички е странна, и когато говори със враните
и когато лекува на бездомните кучета раните.

Без бижута , без блясък, а край нея пространството свети
и не знам дали ще е някога Муза за други поети.
Без прическа, без грим се разхожда, а някак … красива е !?!?
Може би, защото Добротата човешка така ѝ отива…

Меч

По ръба на меча
любовта се движи,
много е опасно
и създава грижи.
Може да се хлъзне
и да се разцепи,
после няма начин
пак да се залепи.
Не, не я изнервяй!
Нека бъде цяла.
Виж я, как танцува,
прелестна и бяла.
Път е острието
и си струва риска.
Преминава само,
който силно иска.