Тъжно

То беше цвете непорочно.

Настъпих го, не бе нарочно.

Изплаших се. Дали загина?!

Откъснах го. Стоя година,

във ваза тежка от кристали.

Щастливо беше ли? Едва ли?

Увяхва. Няма да възкръсне.

Докосвам го с горещи пръсти.

Не му помага и водата.

Умират смачкани цветята.

Дъждовно

15894993_1170414623074295_1152148815925986807_n.jpg

Има дни, в които водата
по тротоара до мене върви.
Предварително няма записана дата.
Но вали, и вали, и вали…

И макар че, светът е почистен
Просто няма да има дъга…
Днеска слънцето крие лъчите си…
От къде толкоз много вода!?!?

Няма пролет… И няма, и няма…
Има само влага и хлад.
Към дома със чадър някой бяга.
Току виж го обърне на сняг.

И вали, и вали и не спира…
Аз не знам дали е така,
…може би ангелите събират –
всички сълзи от наш`та тъга
и после, като дъжд я изливат…?

Пролетно настроение

Цъф! Фрезии Пролет ПП3 Lilavo_proc .jpg

Сокове текат, мъзга се лее,
птиците замаяни летят,
на дърветата им се живее,
пролет и любов света въртят.
Бухна бухал, гукна и гугутка,
заек скокна, мечка изрева…
Не издържам, след минутка,
с теб съм на зелената трева.
Неприличен, но чаровен,
ще те правя да летиш…
Пролет е. Не съм виновен.
Моля те, да ми простиш!

Мъгла е, но…

2.jpg

Видимост няма.

В сивия мрак,

тъга се разхожда

по морския бряг.

Силуети изгрева

не дочакали.

Под дървета – мокро

сякаш са плакали.

Посреща ме куче.

Преди малко

на топчица сгушен.

Сега… мята опашка

великодушно.

Черна птица

по плажа нещо кълве.

Помислих –

пясъка иска  да изяде.

От вечерта,

някой забравил лампите…

Светят.

Всичко нашепва

тъжни куплети.

Една вълна

в камък се пръсна.

Капанчета спят.

Отварят ги късно.

Мъгла е, но…

Нима оставаш  равнодушен,

когато песента

на морето слушаш?

Бягай!

manos y mariposa.jpg

Хайде, бягай далече,  че си търсиш белята…

Знам, че мечтаеш за нещо красиво.

Нещо, което вечно да помниш.

Дни във които да бъдем  щастливи.

 

Ала не знаеш, че моята стомна

пълна с вода е  от извор лечебен.

С нея ще искам  да измия нозете ти

и в моя свят да останеш  – наивен, вълшебен.

 

После  с платно от кенар ще ти вържа очите,

а ти  ще забравиш и водата, и стомната.

Ще забравиш и хляба, и  топлата къща.

Даже мойте целувки няма да помниш…

 

И макар че, не ще бъдеш никога същия –

ще си тръгнеш от мен… По-голям, но бездомен

Знам.   Който тръгне от тук – не се връща!

Само чай от коприва навява  някакъв спомен…

 

И ще бъде щастлива тази, която спечели

твойта душа и се влюби във чистотата.

Чистота на Душата,  която ти при мене намери…

Бягай, далече! Не си търси белята!

 

Питаш сега, защо ще те пусна?

Аз отговарям – защото се влюбих…

не само в теб, а и в свободата ти.

Свобода на ума, която по тебе загубих.

Ако те прегърна с две ръце?

48374466_1151279245047555_7366601926118473729_n.jpg

Прегърнеш ли ме с две ръце

ще ти разкажа,

за изгрева,

и за дърветата сънливи,

и за калинките,

в росата крилцата си измили.

За пролетта, за лятото, за есента,

за песента на утрото,

за грацията  на сръндака,

избягал в близкия шубрак,

където може би го чакаше сърна.

За влюбени синигери,

за мократа земя,

и за листата шепнещи понякога… за тебе,

за тихото безвремие,

За чувствата, които ме преследват.

Те, същите, които  ято пеперуди

в мен редовно, тихичко събуждат.

За мъничката доза лудост

на сладката малина,

узряла твърдe късно.

За светлина, която в Душата,

ражда добротата без причина.

За  нежността, която  като  котка,

гали се и мърка,

за миговете, за които всеки ден благодаря,

и за подметките,

които с тебе заедно изтъркахме.

За любовта, онази делничната,

която с токчета потропва по паважа.

А аз прегърна ли те с две ръце,

тогава ти за себе си, дали ще ми разкажеш?

Добре съм

Не искам други светове.
На мен си ми харесва този.
Живея с разни страхове,
не стъпвам по килим от рози,
но има и добри неща,
прегръдка, шепот на момиче,
щастлива, падаща звезда
и чувството, че те обичат.

Как тъжно свири блус морето…

10153632_434244410055674_614535226_n.jpg

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

Не ми разказвай. Нека да танцуваме!

Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,

Защото плаче… може би и него го боли,

за някой който е далеч. А аз така го любя.

Нощта в лилаво оцветена блус танцува

с Луната.

Между звездите прокрадва се

и къпе се в водата…

Вълни брега заливат…

Търсят нещо…

А може би и те си спомнят ласки

от лятото горещо.

Нетърпеливо чакат някого

да се завърне…

И глупаво,

като дете да се опитва вълните да прегърне…

Не ми разказвай за морето… чувам го…

Понякога…

То плаче…

А аз му отговарям тихичко…

по Вятъра.

Не ми разказвай… хайде да танцуваме…

Как тъжно свири блус Морето… чуваш ли?

СБОГУВАНЕ

22221969_2047511288811365_8023525992085372229_n

Отивам си със тихи стъпки,
по скулата пълзи сълза,
а спомените, целите във кръпки,
се влачат по неравната бразда.

Отивам си и няма да ме има,
в деня ти, във нощта ти и в съня,
ще бъда за окото ти незрима,
а в мислите ти, просто тишина.

Отивам си, недей да ме преследваш,
нали докоснах твоята душа,
недей по стъпките ми болката да следваш…
Не съм за теб… тайфун съм… и руша.

Изневяра

Свирукам си, когато спя,
говоря си и се усмихвам.
Не помня нищо сутринта,
очи отварям стихнал.
Изчезвам с бледата луна,
потъвам в сънения град,
дори не мисля за жена,
попадам в истинския свят.
Но, ако чуеш през нощта,
да шепна, колко те обичам,
не са за тебе тез слова,
а са за другото момиче.