***

1140x650.jpg

Когато вместо „ляво“, кажа „лято“,

Ако случайно  „замирисванаморе“ напиша слято,

Проверка банският дали е сака.

Не искам и не мога лятото да чакам.

Защото  на душата днеска  и е тясно,

Тогава… мечтаната посока е повече от  е ясна…

Думи накацали на сърдечното ми петолиние днес

1.jpg

Писала съм за свои лични мисли и истини,

за усмивките и сълзите накацали по

сърдечното ми  петолиние,

за чувства нежни, за  тишината,

за вятъра, за морето, за синевата,

за пролетта,  за  лятната трева,

за безкрайния хоризонт,

за стъпките на краката ми боси,

за уханието на момина сълза,

задавала съм в стихове въпроси,

за липсата, за виното, за хладната есен,

за вдъхновението, намерено в някоя песен,

за снега навън и в нас,

дори и за това, че да допуснем някой близо ни е страх…

И когато кажа „ Обичам те“ ,

вероятно  пак ще съм сбъркала човека или момента.

И ще  чуя само  – „Добра си“ или „Обичлива си“.

… си  спести комплимента.

 

https://www.youtube.com/watch?time_continue=93&v=459cZoYoQ58

Днес

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка,
глътка въздух и любов.
Птича песен, лека стъпка,
и за полет съм готов.
Тананикащо започвам
и говоря на жаргон.
Някак свежо те обичам.
Любовта не е нагон.
Тя е нещото, което
във очите ти блести.
Разкопчавам деколтето…
Нека Бог да ми прости.

Сладко от сънища

Аз ще те чакам
дълго, дълго…
защото зная,
ще се върнеш.
И с теб ще бъда
само лято,
в щастлив сезон
ще ме превърнеш.
Притихнали
ще си поплачем,
защото много
ни болеше.
А после…
ще се любим сладко,
тъй както в сънищата беше.

Рождество

Дали е празник или не,
с подаръци или пък без,
в очите на едно дете,
аз себе си намерих днес.
То ме погледна и ме гушна,
прошепна ми, “Днес бях послушна”,
на рамото ми кротичко заспа,
подарък ценен, скъп и мил.

Бог някъде се е родил,
далеч от всяка суета.
Не знам добър ли е света.
Разбрах, защо го е спасил.

Присъствие

Ако си мислиш, че ме няма,
огледай се, решиш ли да пресичаш.
От жълтото на светофара ти намигам,
защото знам, че ме обичаш.
И още друго зная. Можем.
Да литнем заедно безкрили.
Възможно е това, защото
небе за двама сме открили.
Не те сънувам. Няма смисъл.
В живота ни не е възможна среща.
Да пишем думи Бог ни е орисал.
И знам, че някъде блестиш гореща.

Само спомен за влюбено реге

unnamed-file.jpeg

 „Бяха ли днес на нашия бряг,

там… вълноломът, небето?

Знам че е Коледа, глъчка и сняг…

Ти разкажи за морето!“  – Деа

 

Бях днес на морския бряг

и слушах, как пеят вълните.

Скъсан на вишката беше черният флаг.

Вятър прониза гърдите ми.

 

Мидите спят. Чакат нежни ръце.

Пес самотен се скита по кея.

Лебед мокър с натежали криле,

пясък кълве… по неволя.

 

Замъкът, който строихме с ръце,

силна вълна го събори.

На сухо дърво паяк люлка преде.

Гларус с друг,   за залък се бори.

 

Зима е. Като декор изоставен,

скъсан чадър пази плажа.

Само вълните сякаш ме канеха,

в морето с крака да нагазя.

 

Някак са чужди морето, брегът.

Песъчинка в окото ми влезе.

Слънцето скри се, лека мъгла…

… и спомен далечен за  влюбено реге.

Труп си

20191211-chicklit365-1140x641.jpg

…когато
емоцията
иска да се излее,
но думите ги няма,
намери ги, защото ѝ е тясно,
ръчка те в дробовете,
запушва гръдния кош,
боде те в стомаха,
кънти в главата ти ,
подритва сърцето,
замрежва ти очите,
влачи се из тялото ти,
губиш паметта си
и те затрупва
трупа се
труп си…

 

http://chicklit365.com/2019/12/11/irentodorova/?fbclid=IwAR0_L9J_D6m_bP6rarpJS9tVMGqxJlBIaZUvYdD6KzuzKfUq13JHN3PmgAk

 

chicklit 365

Veselin Borishev

снимка – Веселин Боришев

Поетеси

Изпълзяха змии в женски дрехи.
Чувам, как зад ъгъла съскат.
Сладострастно телата извиват
и усърдно люспите лъскат.
Рецитират възвишено в рими,
съчиняват прекрасни поеми,
обаятелни, мъдри, значими,
те обичат, няма проблеми.

ПлЪх възторжен към ъгъла тича,
за известност и блясък е жаден.
Любовта е магнит и привлича.
С много обич ще бъде изяден.

Има толкова много поезия

128312f7cb5cf2eebca3a68f530efa60.jpg

„Има толкова много поезия,

между светофарите,  под опънатите жици…“

Гери Турийска „Когато живееш с котка“

 

Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –

в  ключодържателя,

на който си закачил ключа от квартирата,

в спомена за един пътеуказател,

в обърканите цветове на палитрата ми,

в измачканите сутрин чаршафи,

в сувенири  ревниво прибрани в стария скрин,

чай, в любима чаша от порцелан,

във всеки сълзлив  романтичен филм,

в миризмата на ябълка или банан,

в снимка, в песен, в ароматна  свещ,

в книга, цитат, многоточие, даже кавички,

в най обикновена някаква вещ,

в накацали по жиците птички,

в песента на морето,

запазена в раковина на шкафа,

в премълчаните думи,

в стъпките отекващи по паважа,

в сивата гъста мъгла,

в червената шипка самотна на клона,

в всяка отронена скрита сълза,

в смяната на сезоните,

в купето на влака,

в тунела, на моста, в метрото,

в самото желание да тръгнеш нанякъде,

в църковния кръст от сребро,

в някакъв таен сигнал,

от  двама създаден,

в топлия шал,

в опита за някаква  изненада,

в локвите от дъжда,

в чадъра с цветове от дъгата,

когато нежно в мислите си ме държиш,

тогава –

толкова много поезия има в душата  ми.