Боровинково утро

Летят врабченца и пеперуди…
Колко прекрасен свят!
Плах слънчев лъч
закачливо ме буди,
другите още спят.
За десет минути
в мен живее детето,
после ставам голям.
Бавно, на глътки,
отпивам кафето,
вече съм възрастен, знам.
Но тъй много искам,
пак да се върнат
баба и дядо, мама и татко,
до мен да поседнат,
да ме прегърнат,
да хапнем мекици
с боровинково сладко.

Нощ

d5e08a63dec25cc78e9b48981f4af120

Не светят романтичните фенери.
Алеята потъна в мрак.
Не зная как да те намеря.
Дали ще те намеря пак?
Наоколо е много тихо.
Не трепва никакво листо.
Дори мушиците се скриха.
Ще дойдеш ли, броя до сто?
За да запалиш светлината
отново в малкия ми свят,
че там сега е много тъмно,
усмивките дълбоко спят.
Ще бъдеш ли пак моя тайна
или желание, поне…
Звезда на челото на мрака
летиш с небесните коне.

Закуска

Пристъпва утрото по чехли,
с пижамка синя на цветя.
Ще ѝ сервирам сладки пресни,
ще се усмихне сладко тя.
Преди съвсем да се разсъмне,
в миг кратък, тих, благословен,
кафето ще докосне с устни
и ще прошепне – чуден ден!
Ще е красива тишината,
защото заедно мълчим.
Ще я целуна по косата,
а после… пак ще си доспим

Пробуждане

Очи отворих – връхлетя ме пролет.
В небето зърнах птица в полет.
Звъняха слънчеви камбанки.
Цъфтяха храсти и фиданки.
Зелена нежност, как да я опиша?
Тъй сладко всичко живо диша.
Ветрецът пада на воали.
Събужда в мен мечти заспали.
Усещам те до мен, любима.
Във всеки цъфнал цвят те има.

Пепел

Недей разплаква мъжките очи,
не си играй на обич всеки ден.
Когато мъж е тъжен и мълчи,
не влизай в храма му свещен.
В олтара му припламва светлина,
изгарят спомени, мечти…
Дори, да си любимата жена,
в душата му не влизай ти,
защото иска да остане сам,
когато много го боли.
Постой отвън. Не влизай там.
Той, може би… ще ти прости.

Внимавай!

Недей се влюбва в музикант,
той с лекота ще те отсвири.
Бохем изглежда и галант,
но ще те забрави след две бири.

Недей се влюбва и в поет,
той само в стихове живее,
Ще те заключва в своя ред,
наяве няма да посмее

Художник, също не любѝ,
душата му е мека четка.
Той лесно ще те замени
с безгрижна някоя брюнетка.

В тенекеджия се влюбѝ.
Разбий сърцето му кораво.
Сред ламарини и тръби,
ще те изчука много здраво!

Не знам

Дали обичам светлата ти сянка
или загадачната твоя същност,
или за мен си само самка,
едва ли от значение е, всъщност.
Защото, всичко в тебе ме усмихва
и се усещам лекичък, и нежен.
Вулканът в мен бълбукащо утихва
и лавата застива в стих копнежен.
Дали е лято, есен, пролет, зима,
валиш безкрайна, всесезонна…
Благодаря, че в мен те има,
поройна, влюбена, мусонна.

Танго

Ела, любов и с мен танцувай,
с безсрамни мисли ме целувай,
това е миг и няма още,
една красива нощ е.
Обичай ме и си отивай,
до дъно сълзите изпивай,
знам, ще боли, но не тъгувай,
в съня си цветен ме сънувай.
Това е миг и няма още,
една красива нощ е.
Един до друг сме. Полудувай.
Целувам те! Не се сбогувай!

Звукът на сълзата

Тихо стоя пред вратата.
Проскърцва лунният прах.
Какъв е звукът на сълзата?
Обичам, но все ме е страх,
да кажа, че ти си прекрасна,
проплаква китарата с мен.
Отваряш, божествена, страстна…
пронизваш ме с поглед зелен.
Но аз съм рицар печален,
несбъдната, моя мечта!
Докосвам горещите струни
и влюбен изгарям в нощта.

На завоя

Тандем с brinne/Мариана Бусарова,
на която благодаря, за усмивката и настроението.

На ръба на завоя
живееше ръб.
Бе доста отнесен
и мъничко тъп.
Но влюби се вчера
в една поетеса.
Чорапите нови,
не знае къде са.
Дали да отиде
на срещата бос?!
Това е тревожен
и важен въпрос.
……………
Намери си после
чорапи различни –
изглеждаха свежи,
почти романтични.
Един черен беше
и даже изпран,
чаровникът печен
не беше отвян.
А другият леко
пък, бе на петна,
обу го човекът
без капка вина…
И после отиде
до другия ръб
на среща да види
( не бил така тъп)
една поетеса –
красива, от сой!
А тя зад завеса,
зад своя завой,
видя го как стъпя,
висок и напет –
и как да постъпи?!
(Нали е поет…)
Излезе навънка,
с развяна пола
на токчета тънки,
за фини дела
готова тя беше,
подаде ръка –
усмивка красеше
лицето сега…
Подхвана ръката
добрият поет –
изчезна тъгата,
с един пирует…
И тръгнаха двама
навред из света!
Какво ли ще стане?!
Ще каже нощта…