Офис

С колегата ми сме влюбени в една и съща жена. Колежка. Това, както и да е, но тя е омъжена за един наш колега. Най-ужасното е, обаче, че всички работим в общ офис. По-точно, офисче. Нагъчкани сме на около метър един от друг. Конкуренцията е невероятна. Колегата ми непрекъснато я ухажва. Аз се дразня и гледам да го надцакам. Мъжът ѝ ни каза, че няма нищо против ухажването, така сме го облекчавали, но не трябвало да стигаме до крайности. Крайностите били опипване и секс. Това, няма да го направим, неудобно е, колеги са ни и двамата, но тя е толкова елегантна, естествена, ухае омайващо, излъчва сексапил и женственост… Не го прави нарочно, в това е клопката, но красивото ѝ тяло си личи и под най-скапаните дрехи. Питахме ги, по колко пъти на ден го правят, колкото си искат, казаха, нямали план. На мен и Тишо само ни текат лигите, направо им се възхищаваме, защото са отворено, нестандартно и демократично семейство, защото жененият българин обикновено гледа като бик и си пази половинката, а жените се затварят в себе си и демонстрират вярност. При тях няма нищо такова. Отворени са към света и излъчват щастие. Казват, че се обичат, вярваме им, то си им личи. Работата ни минава в шеги и ни върви. Румен, мъжът ѝ, ни разказа за най-големия си гаф. Те живеят заедно с тъщата. Румен си лежал на дивана в хола, когато външната врата се треснала.
– Лилииии, хайде да сееее… ! Майка ти излезееее! – провикнал се той.
Вратата на хола се отворила и се показало ухиленото лице на тъщата.
Румен умрял от срам.
– Защо не опъна тъщата, бе тъпчо?! – бъзика го Тишо.
– Щеше да те обикне за цял живот! – добавям аз.
– Две жени ще ми дойдат в повече. Освен това, тъщата е ужасна. Не си затваря устата за секунда.
– Трябваше да ме извикаш. Знам, как се затваря женска уста. – обяснява се Тишо.
– И аз знам, но това е за кратко. – отвръща Румен. – Странното е, че са една кръв, майка и дъщеря са, а са толкова различни, тъщата не ми действа, а по Лилето съм луд.
– Една кръв са, но са различни хора. – Дали след години, Лилето няма да заприлича на майка си? – мъдрувам.
– Възможно е. Божа работа. Да я обича, докато още е готина. – казва Тишо.
– Винаги ще я обичам. – отвръща Румен
Разговорът приключва, а ние с Тишо тъжно въздъхваме.
А Лилето ни разказа, как веднъж много ѝ се пишкало, дамската тоалетна била заета и влязла в мъжката. Когато излязла, пред нейната кабинка имало опашка, въпреки че другите били свободни. Работата била в това, че под вратата се виждали обувки с токчета и свалени бикини.
– Тоалетната е мъжка. – казал ухилен мъжага.
– Аз съм мъж. – отвърнала Лили.
И после се смяла с глас, на замръзналите им усмивки.
– Хахахаха! Лили е мъж! – започнах да се кодоша.
– Да не сте Румянка и Лилян?! – подхвана ги Тишо.
Двамата се ухилиха и ни разказаха, как на един осми март, изживели най-невероятния си оргазъм. Родителите на Лили отишли на село и апартаментът им бил свободен. Лили и Румен веднага се възползвали, нетърпеливо се метнали голички в кревата и започнали да се радват на живота. Но на вратата се звъннало. Румен помислил, че си идват техните и се облякъл с бясна скорост. Била съседката. Започнали отново. Пак се звъннало. Румен се облякъл. Другата съседка. Започнали отново. Звъннало се. Румен се облякъл. Първата съседка. Започнали отново. Пак се звъннало. И така, цели четиринадесет пъти. Звънят най-различни хора. Румен станал цар на бързото обличане. Дънки и тениска, точно за три секунди. Накрая избеснял и изкъртил звънеца. И тогава се получил онзи невероятен екстаз.
Много сладко семейство. Шегувахме се на тема секс и какво ли още не, това ни разтоварваше, защото ежедневието ни беше напрегнато, гонехме оборот и план.
Но се случи нещо много гадно. Симпатягите ни напуснаха. Намериха си добре платена работа. Шефът назначи две джофри, абсолютни темерутки. Не общуваме с тях. Тягостно е в офиса, работата не върви, времето не минава… Почти не говорим.
Ей, вие двамата! Щастието е заразно. Върнете се! Веднага!

Малка русалка

Когато бяхме на плажа,
поиска гърба да ѝ мажа,
но спънах се в пясъчна дюна
и тя почти ме целуна.
В цял ръст успя да ме види
и после събирахме миди,
бе шеметно топла водата
и тя си намокри краката.
Бе сладка като русалка,
но каза, че още е малка
и чак след седем години
ще се превърне в богиня.
Добре, но кой ще я чака,
изпускам завинаги влака.
Небето над мен се намръщи.
Самотен си тръгнах за вкъщи.

Ех, моме, моме…

Чекаш ли ме, моме,
чекаш ли ме още?
Зарад теб не мигвам
в тези летни ноще.
Малко ме изнервяш,
но си убавица,
чекам да ми кацнеш,
на стар кол, бела птица.
Нощем ще се любим,
през деня ще пеем,
време не ще губим,
лудо ще живеем.

Татус

– Направих си татус.
– Не харесвам татуси.
– С твоето име!
– Къде е?
– Точно над триъгълника.
– Я, да видя!
– Ето!
– Валйо?!
– Да.
– Не се пише така! Има печатна грешка!
– А как?
– Боже! Не знаеш ли?!
– Ами… татуировчикът така ми го е направил. Аз не го виждам.Вече не може да се махне. Може, де… но пак ще си личи. Не се ли радваш? Виж, колко те обичам!
– Да, мило е. Но татуирай още и Валио, Валю, Валиу и Вальо. Все едното ще е правилно.
– Мило! Исках да те зарадвам!
– Знам. И аз ще си татуирам Тиминуга, в твоя чест.
– Къде?
– На лявата буза – Тими, на дясната – нуга.
– На дупето ли?
– Ако искаш и на лицето.
– Не! На дупето! И ще го гледам само аз. Мило! Обичам те много!
– И аз.
– Искаш ли да се слеем?
– Сега ли?
– Да.
– Може. Но като ти видя татуировката, ми се отщява.
– Защо? Мислиш ме за тъпа ли?
– Ами… не, но на първо време ще го правим само отзад. Бесен съм на татуировчика.
– Мило, извинявай! Исках да те зарадвам!
– Обърни се.

Жмичка

Чакам те, да се дадеш,
щото вече няма време.
Ако пак не разбереш,
сам ще дойда, да те взема.
Ще те взема, но къде,
после ще те сложа.
Със жена и две деца,
сякаш съм във чужда кожа.
А те искам, ти си друга,
гадже си, не си съпруга.
Романтично е, прекрасна тръпка,
знам, че правя грешна стъпка,
но защо играем жмичка,
ти си пъстрокрила птичка.
Искам с теб да полетя
над полянки със цветя,
да е свежо, лятно време…
За живота не ми дреме.
Ще живея ден за ден,
щото знам, че ще умрем.

Джогинг

Ах, бабо, бабо!
Този грим не ти отива!
Червилото ти ме разбива!
Отново нещо в теб превърта.
Приличаш ми на к..ва дърта.
Какви са тез зелени шорти?!
Ще тичаш вън! Обичаш спорта!
Не го прави! Ще се разплача!
Ще сбъркаш всички минувачи!

Не ме послуша и излезе.
Прибра се, слънцето като залезе.

Всички жени си приличат

Има една всеобща, уникална и задължителна черта за всички жени от Галактиките, Вселените, от огромния и необятен Космос, и от целия непознат ни и тайнствен свят. Това е липсата на диалогичност. Ако си говорят с някакви мъже или с приятелките си, не си мисли, че това са диалози. Не! Монолози са! С тях те показват, колко са влюбени, щастливи, нещастни, неразбрани, умни, съобразителни, интелигентни, как умеят да живеят, колко са измъчени, независими, как се справят с всичко, работят, раждат и отглеждат деца, грижат се за домакинството, доставят радост на мъжете и без тях, светът ще е ужасно скучен. Те си говорят сами. Не изслушват човека отсреща, не се съобразяват с него и не променят мнението си. Ако не си съгласен с тях, задължително се сърдят и те лишават от присъствието си. Но това не е наказание. Това е глътка въздух, нали така, Black Robot N3?!

На море

Лежах на плажа, чисто гола,
от бара дънеше се чалга.
Един ми стъпи на мазола,
изписках като чайка.
Той беше готин, с жълти плувки,
и каза, че съм му в сърцето.
Обсипа тялото ми със целувки,
а после хвърли ме в морето.
Почти се давех, аз не знам да плувам,
с ръце му махах, той се смее.
Спаси ме бързо и се влюби,
сега щастливо с мен живее.

В наличност

Дива любов, до поискване,
вчера щастлив си поръчах.
Днес потвърдиха поръчката,
чакам, да ми я връчат.
Казаха, най безусловна е,
с нея се чувстваш свободно.
Няма претенции, влюбва се,
служи за радост основно.