Ковашко време

643424_595_.jpg

Коне, кобили, принцове, принцеси…
Светът си има други интереси.
Къде е логиката тука?
Май, всеки иска някого да чука.
Умряха всички романтици.
За кво им е небе със птици?
Мечтаят за почивка в Бали,
а в банката – пари с чували.

Възвишеност

Един познат поет написа вяло,
че пролетта била дошла във бяло,
било му време да се влюби,
не искал тонуса да губи
и търсел някаква принцеса,
но кой ги знай, хитрушите, къде са.
Изписа думи хиляди, прекрасни,
ще ги чете ли някой е неясно
и не, че много иска да обича,
той с тях принцесите привлича.

Напъва се, гърми патрон подир патрон,
не е любов това, брачет, това си е нагон.

Оркестър

– Аз съм най-важен! – каза саксофонът. – Аз правя джаза.
– Няма що! Я, какъв си крив! – обади се тромпетът.
– Ти си като фуния! Аз съм най-красива, със своите изящни форми! – изскрибуца цигулката.
– Ти ли, ма! Ти си винаги под напрежение, с тия опънати струни! – просъска флейтата. – Аз съм най-очарователна, със своя чуруликащ звук.
– Аз задавам ритъма! – издумка барабанът.
– Теб всеки те блъска! – бръмна контрабасът. – Аз карам всички да вибрират.
– Тихо, тихо! Каква е тая какафония! Аз казвам, кой, кога да свири! – изтропа диригентската палка.
– Не е честно! – закрещяха всички. – Ти си най-обикновена пръчка!
– Така е в живота. – отвърна палката. – Най-тъпите стават началници.

Влюбена

Тя ми изпраща целувки,
казва, че ме обича,
в храстчето скрита стои си,
просто… така се развлича.
Явно, сърцето ми пази.
Цял да си бъда и волен.
Знае, че много я искам,
но влюбен е равно на болен.
В шепата стиска усмивка,
да се яви не опитва,
в храстчето скрита стои си,
шепне любовна молитва.

Лошо време

Когато дъжд навън вали
и капки чукат по стъклата,
мечтая си да си до мен,
да се търкаляме в кревата,
а после сладко да заспим,
и любовта до нас да дреме,
в съня си пак да продължим,
и без това е лошо време.
И няма хич да ти простя,
ще те побъркам и насън…
Виж, слънцето изгря!
Разсъних се. Ще те долюбя вън.

Откога

Събличам с поглед твойто тяло,
оставаш само с розов шал,
красива кожа в млечно бяло…
Ох, откога не съм… мечтал.

Целувам устните ти сочни
и не намирам думи точни,
да кажа, как съм те копнял.
Ах, откога не съм… летял.

Екстаз! Сърцето ми изтръпна.
От теб не мога да се дръпна.
Разкъсвам розовия шал.
Ех, откога не бях… живял.

Прагматизъм

С телефон в кенефа,
колко е приятно!
Съчетавам нуждата
със кефа
и спестявам време златно.
Ако ти случайно звъннеш,
спирам всички звуци.
Трябва да го вдигна бързо,
щото те обичам, Муци!

Ти ли беше?

Получих мацка във колет,
от тези, дето се надуват.
И въпреки, че съм поет,
знам, доста скъпо струват.

“Любими! Няма как да дойда!
Използвай тази, вместо мен!
Бъди щастлив! Не я напъвай!
Целувай нежно, всеки ден!”

О, Боже! Някой се бъзика
и отмъщава си с шега!
Един въпрос в главата цъка.
Коя? Коя? Коя? Коя?!!!