Нива

EasyCapture1 дама

В нивата, която изора,
ни плевел никна, нито жито.
В края на последната бразда
цвете се разлисти скрито.
То разбърка синьото небе,
грабна пухкави къдели.
В нивата растат сега
облачета нежно бели.

На екс

2ed9f6f12db55ffd75c6f629abf6f9a9

Стоях на бара, пиех водка,
когато с трясък влезе Тя,
жена с танцуваща походка…
И водката ми се разля!
Видях очите ù зелени
и някаква искра във тях,
а тя премина покрай мене
и разпиля конфети смях.
Стоя на бара, пия водка
и чакам пак да влезе Тя!
Жена с танцуваща походка…
Една несбъдната мечта.

Сезони

512175_4668b5c3d9cac9575e82617e2c2a00a4_large

Аз съм есен, ти си лято,
два докоснати сезона.
Няма начин да се слеем,
нарушаваме закона.
Ти сияеш, аз съм тъжен
и в косите крия злато.
Днес навярно ще изпратя
своето последно ято.
Ти си млада! Не тъгувай!
Рано ти е да си есен!
Любовта ти ще се случи
в друга, неизпята песен.

БЯЛА СЪМ…

Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с теб със тъгата флиртувам,
и изгубвам се в нея… дете.

И пътувам през твоите мисли,
там попадам на цветни следи,
виждам себе си в цвете разлистено,
по стеблото ми – тънки бодли.

Дивна роза за твоето тяло,
в мрак  ухая на нежна нега,
и разцъфвам в душата ти…   в бяло,
моя страстна, безумна съдба.

Налюби ме с думи

6fc0fbdfa9eb84a1ec16bfa5e16287ec

Налюби ме с думи

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!
Помниш ли, някога бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там, на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмихната точица, аз ли съм? Не мигай! Ще изчезна! 
Не ме карай да обещавам нищо! Имаш ме тук и сега! Само твоето слънчице съм била! Да, любов моя. Нека другите тънат в мрак! Само за теб ще изгрявам! Ето, казах ти! Облаци покриха небето и сега ще завали! Скриваш ме с тялото си. Искаш да ме предпазиш. Моят герой! Открадваш дъха ми, мислите, сърцето ми отдавна е твое. Това сълзици ли бяха? Неее… топлият дъжд ги отмива. 
Боже, колко ми липсваш сега!!!
Напиши ми писмо, в което ме любиш с думи!

Дани Сулакова Suleimo
13.02.2014г. 

Елексир

Сладка любов и малко горчива,
бавно на глътки от нея отпивам,
удря в сърцето, стомаха ми свива,
уж е лекарство, а ме убива,
камъни остри в душата ми мята,
а на гърба ми растат си крилата.
Знам, че ще скоча, това го умея,
докато падам, за миг ще живея.

Вятър

Знай, няма вятър без крила,
не ме затваряй в своя свят,
аз мога само да летя
и винаги ще идвам пак.
Не вдигай крепостни стени,
не тръшкай тежката врата,
ще бъда в твоите коси,
и в тях ще бъда тишина,
но просто дай ми свобода,
аз винаги да бъда бяг,
и влюбен в твоите очи,
да се завръщам пак и пак…

Говори ми

 

Бъди, каквато си искаш,
обичай, когото решиш,
в яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива,
съсипва деня ми красив,
на топка душата ми свива,
светът става облачно сив.
А думите влюбени твои
прегръщат ме с нежна тъга
и двамата с теб сме герои
в изящна пиеса една.

Ако те срещна

Повя неделен вятър,
дърветата разклати,
напълни ми душата
с опадали листа.
Поредната година,
в оранжево въздъхва
и пак ще я изпратя
не срещнал любовта.
А колко ми се иска
прегърнати да крачим
в лъчистите пътеки
на златната гора.
Да изписука пиле
и да изпука съчка,
а после да настъпи
Тишина.