Едно банално “Обичам те”

b2c4e1ba62a0cc979b43fcde994ff66a

Вървя с целувките ти по устните си ,
с коса, попила дъхът ти ревниво,
с рисунки по кожата – от пръстите ти,
запалили в очите ми пламъчета игриви.

Към теб пристрастена, вече фатално,
не вървя, обувките ми едва галят паважа.
Всичко тук написано сигурно е банално,
но как ли оригинално „Обичам те!“ мога да кажа?

Очакване

23559857_2066549780240849_94539794919441752_n

Упорито те чакам в нощта,
със раздраната риза от спомени,
във ръцете догаря свещта,
а сълзите мълчат, неотронени.

Дишам с нервния такт на сърце,
отразявам любов в тишините ти,
чакам с топли очи на дете,
да положа глава на гърдите ти.

Езеро с патки

Харесвам предприемчивите хора, които от нищо правят нещо, а после имат и инат, да развиват идеите си. Този човек, направи от една голяма локва, някакъв изкоп, от който са добивали материали, или е бил начало на строеж, не знам точно, но направи езеро. Водата извираше отдолу и я имаше целогодишно. Нахвърля трошляк наоколо и калта изчезна. Насади дървета, декоративни храсти и цветя, и превърна мястото в градина. В средата на езерото направи остров и красив извит мост, водещ до него. Завъди риба, пусна и декоративни патици, които си излюпиха патенца и бяха голяма атракция. На острова направи ресторант, с перголи, сепарета и много цветя. Цените бяха достъпни, готвеха вкусно и винаги имаше хора. Тук доведох поредното си приключение. То имаше коса с цвят на ръж и дълбоки, черни очи. Хапваше пържени картофки и салата, местен специалитет, пийваше натурален сок, поглеждаше ме от време на време и се усмихваше. На съседната маса имаше една възрастна двойка. Хвърлих ѝ бегъл поглед, но после очите ми гледаха все натам. И двамата бяха на години. Жената беше с пищни форми, красиво пищни, като в картина на Рубенс. Облечена беше с тъмна рокля на цветя, която много ѝ отиваше. Беше от онези жени, които, въпреки годините, не се предават, поддържат се и запазват своя чар. Имаше широко, бяло, приветливо лице и къдрава, черна коса. Мъжът срещу нея, все едно беше излязъл от ретро филм. Много чисти дрехи, светеха направо, панталон, риза и елече, всичко демоде, а на главата имаше сламена шапчица. Странна комбинация, но може би, това беше любимата му шапка. Главата и ръката му трепереха. Той много бавно поднасяше храната към устата си и също така бавно и продължително я дъвчеше. Жената беше подпряла с ръка брадичката си и го гледаше. Гледаше го с любов, това се усещаше. Може би, са имали хиляди щастливи дни, пълни с обич, били са млади и красиви, но вече е дошла старостта, болежките, промяната на външния вид и сега, само спомените ги топлят. Жената изведнъж се обърна и ме погледна. И срещнах едни големи, тъмни, красиви, насълзени очи, пълни с отчаяние. Отвърнах поглед и преглътнах буцата. Ще има ли жена на света, която да ме обича, когато съм стар, грозен и безпомощен? Едва ли. С ръженото съкровище отсреща знаем, че любовта е кратка, ако изобщо я има. Хапнахме, станахме, хвърлихме малко хляб на патенцата, бяха много смешни и сладки. Разходихме се, хванати за ръце и мълчахме, защото ѝ разказах всичко това и ни беше тъжно. После се прегърнахме силно и се нацелувахме, защото животът е само миг.
Седяхме на пейката прегърнати, радвахме се на градинката, слънцето ни напече и ни обхвана такъв един мързел, че нищо, нищо не ни се правеше, просто се радвахме, че сме заедно, че усещаме и сме живи. И тогава пред нас минаха онзи старец, кретащ с бастун и жена му. Беше го хванала под ръка.
– Ето ги! Те са! – прошепнах на съкровището.
– Направих го за теб. Доволен ли си? – попита жената.
Старецът кимна с глава.
– Разбра ли? – прошепна ръжената ми любов.
– Какво?
– Тя е направила всичко това за него.
– Кое?
– Всичко. Градината, езерото, ресторанта…
– Тя?! Тази жена?! Сигурна ли си? – погледнах я изненадано.
– Абсолютно!

Хайде, де!

Часовниците не заспиват,
защото, кой ще ги събуди?!
Понякога, случайно спират,
но после цъкат като луди.
А печките са вечно гладни,
защото взимат им храната.
Чешмите си остават жадни,
че все изтича им водата.
А пита ли ме някой, кво ми е?
В мен вечно цъкат глад и жажда,
и някакво едно такова ми е,
когато хич не се обаждаш.

И

момиче

Усещам, че неистово ме искаш,
но лошото момиче в мен се киска
и ще те мъча, няма да се давам,
ще те мотая, без да се издавам.
Когато всички вицове разкажеш,
и окърцунен се откажеш,
ще се усмихна леко иронично,
и ще подхвърля безразлично,
че всеки може да е мой,
и принц, и просяк, и герой,
но ти си готин и различен
и много, много те обичам.

Във всичките тези неща

Дърветата, дори и с клони криви,
изглеждат тъй кокетни и красиви,
цъфтят, показват си прически,
листенца сипят в уличките тесни.

Объркаха се всички знаци,
край мен притичват котараци,
разбирам ги и ги обичам,
и заедно със тях пресичам.

А през нощта, от моята топола,
звездите гледам, неприлично гола,
а вятърът мръсник ме гали.
Дали си мисли, че ме сваля?

Такава съм. Какво не ти харесва?
Дивачка съм и никак не съм лесна.
Щастлива съм и няма да умирам.
Във всичко, себе си намирам.

Изгарящо

Когато спря до мен,
забравих всичко…
коя съм и къде отивам…
Дъхът ми отлетя, сърцето също!
Усетих, как ръцете ми изстиват,
а ти небрежно ме погледна
и изгорях в очите ти бездънни,
превърнах се във бяла пепел,
полепнала по слънцето,
преди разсъмване.