Горещо

Season:
Усетих, че ти е дебилно,
потиш се най-обилно…
Гадини са мъжете,
увяхва твойто цвете,
минава ценно време,
на никой не му дреме.
Не знам, какво да правиш,
така, ако оставиш,
съвсем ще се загубиш.
Май… трябва да се влюбиш.

Nezemna:
Дебилно или не,
така ми се…яде,
от глад сърце ме стяга,
не искам да си лягам.
Сама ми писна вече,
купи ми сладко мече,
та с него да се гушна,
в ухото да му шушна,
че тебе все те няма,
пресъхна мойта слама,
ще взема да избягам,
с комшията да лягам.

Season:
Аз дълго търсих мЕче,
но свършили са вече.
Изпратих ти питон в кашон.
Ще трябва да му сложиш слама.
Гали го, нежно му шепни,
да разбере, че си мадама.
Играй си с него, с него спи,
добър е, бързо ще порасне.
Ще имаш пак красиви дни,
в питон се крие твойто щастие.

Nezemna:
Получих си питоня в срок,
постлах му слама, да го стопля.
Показах му един урок,
как смеейки се, семки чопля.
Играх си с него, не порасна,
остана си такъв мъник,
сега съм сдухана мадама,
почерпих го един ритник.

Season:
Защо утепа ми питоня?!
Ще дойда да те взема с коня
и вместо да ми чоплиш семки
/познавам женските превземки/,
ще яздим, чак до планината,
към мен ще прилепиш снагата,
а после, сладко отмаляла,
ще кротнеш тихичка и бяла.

Nezemna:
Утепах ти със кеф питоня,
да дойдеш, да ме вземеш с коня,
да яздим, чак до планината,
от коня да си веем аз краката,
а ти на тясно да ме сгащиш,
за да остана по без гаще
и после, що ще правим двама?!
Задава се голяма драма!

Season:
По скоро е комедия.
Краката двама ще люлеем,
хайдушки песни ще си пеем,
по дяволите коня и питоня,
ти да не би да си със броня?!
Знам, в колената ще омекнеш,
пред мен смиреничка ще клекнеш.
Естествено, ще си без гаще!
Страхотно ще е ! Хайде наще!

Nezemna:
Е, щом си рекъл, свалям гаще,
не викай само “Хайде, наще!”,
че феновете ще доприпкат,
ще искат тук и там да пипкат,
а аз безсилна съм без гащи,
не мога всички да издращя.
И нека с теб се разбереме,
обичай ме, че нямам време.

Season:
О, ти си толкова прекрасна!
Без гащи си и си ми ясна.
Безсмислено е времето да губим.
Събличам се и ще се любим.

Ще си говорим тихичко нали

Във залива на октоподите е тихо.
Две котки точат жално нокти,
а лунната пътека е гръбнак на риба.
Ще си говорим тихичко
да не смутим морето…
И да не го събудим.
Да не открадне думите ни,
защото напоследък е крадливо.
Да не открадне думите,
които някога откраднахме от него.
Ще си говорим тихичко, нали?

Има думи

изтеглен файл (1)

Има думи ненужни,
но и безвредни.
Има думи успяващи
да запълнят и бездна.

Има думи във клетка
а други – свободно живеят.
Има думи, които
когато ги чуем сърцата ни пеят.

Има думи, които те топлят.
Има други – три месеца зима.
Има думи – рапсодия,
а също думи пародия има.

Има думи, поставящи граници
и стопяващи разстояния.
Има думи съкровища
и други … като подаяния.

Има думи без смелост,
все не изречени,
оставащи, като вкаменелост…
а също такива – на забрава обречени.

Има думи опияняващи, като божоле,
Има думи, които чупят криле,
Има думи – многотиражни,
Има думи… а твоите за мене са важни.

А аз си обещах живот

Във замък,
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти…
След теб
единствено остава
смразяваща тъга
и тъжни думи…
драснати на листа.
А аз си обещах –
Живот
в който не тъгувам.
„Присъствие“,
на „самота”-та
не е антидот
и за това аз
тишината своя
не търгувам.

Експедиция

Звънна се. Отворих вратата. Пред мен стоеше една прекрасна гола жена.
– Какво обичате? – попитах.
– Вас.
– Хайде, стига! Сигурно сте сбъркала етажа.
– Не съм.
– Не мога да ви поканя, защото съм семеен.
– Не идвам за това. Разбрах, че сте направил страхотно сладко от зелени доматчета. Дайте ми поне едно бурканче.
– Да, бе! Не давам нито едно! Много ми е хубаво!
– Моля ви се! Много ми се яде!
– И на мен ми се яде кашалот със зели, ама няма.
Жената въздъхна. Когато вдигнах очи, вече я нямаше. Затворих вратата и усетих, как неудържимо ми се прияде кашалот със зеле. Зеле продават навсякъде, а кашалоти не. Ето ти проблем. Споделих го с жена ми.
– Ще ти сготвя свинско със зеле и ще ти мине. – предложи тя.
Не ми мина. Опитахме и с пилешко. Същото.
– Не мога да изям всички животни със зеле. Яде ми се кашалот.
И организирах експедиция. Нямаше начин.

…………….
Забранен бил ловът на китове. Само дето бих път. Казах им, че не ми трябва цял кит, а само около кило. Ако искат, да ме спуснат с хеликоптер върху някой, да си резна малко, той няма и да усети. Не можело, китовете се плашели. Взех под наем една лодка бързоходка, взех и един нож, и ей ме на – в Северния Ледовит океан. Ма, то тука пълно с китове! Ето едно стадо, точно пред мен. Угасих двигателя и бавно, бавно, с греблата, тихо се доближих. Този май спи. Не му се виждат очите, но нещо не пуска фонтанчета. Скочих и му забих ножа. Никаква реакция. Знаех си. Тоя нема нерви. Започнах да изрязвам едно кръгче. Тъкмо свършвах и  изпуфтя. Гмурна се надолу, повлече и мен, даже ме перна с опашката. После не помня нищо.
…………………
Омръзна ми, да спасявам глупаци. И тоя, ако не го извадя, ще даде фира. Мога да го препарирам и добавя в колекцията си, но безжизнени не са ми интересни. Трябва да го завлека при топлия гейзер и то по най-бързия начин.
Така… сега ще ти изкарам водата от дробовете. Сърдечен масаж… вкарвам ти въздух, пак сърдечен, пак въздух, няколко удара по коша, извинявай, как е сърцето… не го чувам… сърце… въздух… сърце… въздух… Кашляш? Браво!
– Къде съм?
– На този свят.
– Русалка!!! Къде съм?
– При мен. Защо нарани кашалотката?
– Не помня. Виждал съм те някъде. Ох, главата ме боли!
– Не приказвай! Най-добре е да поспиш. Ако излезеш от топлата вода, ще умреш. Стой тук, ще ти нося храна.
– Как ще спя във водата?! Коя си ти?
– Глупчо! Няма да спиш във водата! Това е плаващ кош. В него няма да потънеш и тялото ти ще е на топло.
– Добре. Имаш хубави гърди.
– Благодаря!
– Но тази опашка…
– Какво и е? Много си е хубава.
– Нямаш…
– Всичко си имам. За нас говорят само глупости. И ти ще имаш опашка.
– Как така?
– Ще се превърнеш в русал.
– Аз, ли?
– Не, аз. Задаваш тъпи въпроси.
– Не, не! Това е лош сън, нали?!
– Не е сън. Всичко е истинско.
– Ще те пипна. Боже! Топла си!
– В топлата вода съм. А съм и бозайник.
– По-добре да умра?
– Не, няма да умреш. Мога да те препарирам, но не искам.
– Препарирай ме.
– Харесвам те жив. И не се опитвай да се давиш. Няма да се получи. Отивам за храна.
– За риба ли?
– За водорасли.
– Откъде те познавам?
– Идвах у вас. Поисках ти сладко от зелени доматчета.
– Боже! Спомних си всичко!
…………..

– И какво? Цял живот ще съм с опашка?
– Не е лошо. Няма да носиш дрехи. Няма да усещаш студ и горещини. Абсолютен баланс.
– Знаеш, за какво ще страдам.
– За какво?
– За секс.
– А, това ли? За десет дни в годината ставаме двуноги. Тогава правим секс, с когото си искаме.
– Така ли?
– Да. Нещо, като вашата отпуска.
– А как се придвижвате?
– Лесно. Просто си го пожелаваш.
– Как така?
– Пожелаваш си да си някъде и си там.
– Хм. И само десет дни си щастлива?
– Не, през цялата година.
– Как така?
– Мечтая си и това ме прави щастлива. Сега ще си мечтая за теб.
– Защо?
– Много въпроси задаваш. Просто усещай. Прекаленото мислене убива усещанията.
– Това е друг свят, не мога да не питам.
– Питай.
– Как спите?
– Не като вас. Заспиваме за около пет минути, после се събуждаме. И така много пъти.
– Не ви ли е страх от акулите?
– Не. Какво е това на челото ми?
– Дупка.
– Отвор. Излъчва ултразвук.
– Като прилепите.
– Да. Стопира хищниците.
– И не ви нападат?!
– Няма такъв случай.
– Има ли дърти русалки?
– Хаха! Не! Оставаш си, на колкото си.
– Странно. Ти на колко си?
– Не знам.
– Умирате ли?
– Не като вас.
– А как?
– Просто изчезваме. Ако изчезна завинаги, значи съм умряла.
– Пак е ужасно!
– Защо?
– Ще остана сам.
– Ще си намериш друга.
– Не се ли влюбвате?
– Влюбваме се.
– А страдате ли?
– Не като вас.
– Кога ще стана русал?
– След около месец.
– А ако не искам, ще ме препарираш ли?
– Да. Не можеш да се върнеш обратно. Ако ядеш от тези водорасли, ще ти порасне опашка.
– Не са лоши. Нещо, като броколи.
– Папкай!
…………..
– Аууу! Какво е това нещо?!
– Кое?
– За първи път виждам такова чудо?!
– Какво?
– Опашката ти е раздвоена!
– Как така?!
– На всеки крак имаш плавник!
– А как трябва да е?
– Ами… краката срастват и плавникът е общ, като при мен.
– И сега? Грозен ли съм?
– Хаха! Като гмуркач си!
– Съжалявам! Не зависи от мен.
– Охо! Ти си имаш и…
– Какво?
– Това!
– А как трябва да е?
– Ами то се появява през онези десет дни.
– Само тогава?!
– Да. Ти си чудо! Чудо! Ще ме зарежеш ли?
– Не. Защо?
– Ами… всички русалки ще са твои.
– Всички?!
– С това чудо между краката, тоест плавниците, всяка ти е гарантирана!
– Стига, бе! И тук ли всичко опира до секса?
– Така излиза.
– Аааа, не! Няма да ставам сексуален роб! По-добре ме препарирай!
– Ама, как ще те препарирам! Ти си чудо на чудесата! Ще създадеш нова генерация!
– Ще трябва да чакаме онези десет дни.
– Какви десет дни?! Ще те пипна. Работи!!!
– Работи?!
– Да! Виж! Уголеми се!
– Изкара ми акъла! Почувствах се робот. Нищо няма да стане! Ти нямаш…
– Как да нямам?! Под тези три люспи е!
– Тук ли?
– Да.
– Мислех, че това ти е ануса.
– Как ще ми е ануса това?!
– Откъде да знам?! Никога не съм таковал русалка.
– Искаш ли да го направим?
– Сега ли?
– Сега. Тук, в гейзера. Ще бъде много хубаво!
– Амиии… Ох!
…………..
– Не изглеждаш добре. Какво ти е? Все едно си плакал.
– Бях при жена ми.
– Как така?
– Пожелах си го и се озовах у нас, пльоснат насред стаята, с тия плавници.
– Не може да бъде! Това се получава само през онези дни!
– Виждаш, че може. Тя си мислеше, че сънува. Прегръщаше ме и ме целуваше. Каза, че много ме обича. Любихме се. После заспа.
– Тя те мисли за мъртъв.
– Липсва ми. Липсва ми онзи свят.
– Съжалявам!
– Ревнуваш ли?
– Русалките не ревнуват. Странното е, че се е получило.
– Но не на сто процента. Не бях двукрак, бях с тия перки.
– Съжалявам много! Не искам да страдаш. Но по-добре с перки, отколкото мъртъв!
– Ти си добро същество.
– Харесваш ли ме?
– Харесвам те, но си от друг свят.
……………
– Този свят е по-хубав от твоя. Знаеш ли защо?
– Не.
– Защото няма пари. Всички са свободни.
– Но по-големият изяжда по-малкия.
– И при вас е така.
– Проблемът не е в парите, а в това, че са превърнати във върховна цел.
– Все едно. Не се ли радваш на русалките? Няма обвързаност, всеки може да бъде с всеки, никой на никого не принадлежи.
– Изглежда добре, но за какво са ми всичките те? Нали имам теб? Странен е вашият полигамен свят. Красив е, но е прекалено спокоен.
– Защото имаме защита. Сонарите ни пазят. Иначе, всички светове са жестоки.
– Така е.
– А ти ме промени.
– Аз ли? Няма такова нещо!
– Ревнувам.
– Русалките не ревнуват.
– Разбрах, че ми стига да обичам едно сърце. И нищо повече.
– И един свят, който не е агресивен.
– И да споделям красотите му със същество, което обичам.
– А на мен ми харесва, че си винаги гола до кръста.
– Аз цялата съм гола.
– Но надолу си с люспи. Освен това, обичам да те целувам.
– Целувай ме. Искам да те усещам.
– Животът е усещане.
– Красиво, когато съм с теб.
– Ех!
– Не въздишай! Жена ти ще си намери друг.
– Сложно е.
– Добре. Обичай я. Обичай и мен. Може би си щастливец.
– Полумъртъв или полужив.
– Или по жив, отвсякога.
– Прегърни ме!

Сбъдване

Нощта е течен шоколад,
разстила се и сладко ни обгръща.
Ухаеш на какаов аромат,
ръцете ти копнежно ме прегръщат.
И устните ти ми сладнят,
целуваш ме и ме разтапяш в мрака.
Сами сме. Нека всички спят.
Аз цял живот, за тази нощ те чакам.

Липса

Птиците пеят фалшиво,
усмивката в ъгъла спи,
цветята цъфнаха в сиво,
защото им липсваше ти.
Знаците нищо не значат,
пътят объркан криви,
спусна косите си здрачът
в празно небе, без звезди.