Усмирителна риза

images

Усмирителна риза…
Усмири ме, когато съм вятър
и свистя с побеснелия дъжд,
притисни се до мен и танцувай,
да потъна в ръцете на мъж.

Обуздай ме, прегаснал от жажда,
превземи крепостта отведнъж,
разузнай как страстта в мен се ражда,
покори ме със устрем на мъж.

Долепи ме до твоето тяло,
превърни се във звяр изведнъж,
изтръгни с вик сърцето ми цяло,
да събудя ловеца във мъж.

Размажи ме със тръпнещи ласки,
да крещя, да си в мен неведнъж,
да отхвърля порядки и маски,
да почувствам стомана на мъж.

Разгори до полуда кръвта ми,
открадни ми дъха наведнъж,
и жигосай със устни плътта ми,
да усетя как чезна за мъж.

Запали ми пожар във гърдите,
разпилей ме нашир и надлъж,
подлуди ме със галещи пръсти,
обладай ме със сила на мъж.

Ще притихна от моята лудост,
усмирена от теб… зряла ръж,
укротена от твоята щедрост,
ще заспя във прегръдка на мъж.

снимка: интернет

Пантера

index

Пантера

Season:
Стоиш във храстите и дебнеш,
очите ти горят в червено
и искаш с мене да си легнеш,
сърцето ми да изядеш студено,
защото си жена-пантера,
облечена във кожа черна.
Усмихвам се и не треперя.
Аз знам, че си с душа неверна.

nezemna:
Стоя във храстите и дебна,
присвих очи, надуших плячка,
видях те, плът на мен потребна,
и нямах мисъл и спирачка.
За кръв съм жадна и за ласки,
сърцето ти безстрашно ще намеря,
затънала в безумни страсти,
ще го изям, но за вечеря!

Повреда

Ще те обичам мълчаливо.
Не ми работи телефонът.
Ще бъдеш винаги красива.
Ще светиш в мен, като икона.

Ужасно е! С теб нямам връзка!
Похапвам круши с пчелен мед.
Сърцето ми в гърдите блъска.
Не е живот, без интернет!

Пиша ти писмо

550730_(www.GdeFon.com)

От години ти пиша това дълго писмо,
но не мога да спра и листата не свършват,
тъжно гледам навън самотно дърво,
с оголени клони и връх, но прекършен…

Всяка дума до теб се превръща във стих,
ала вятърът хладен, почти ме разсейва
и за малко изгубени капчици дъжд,
да заместят в очите ми сълзите „небрежни“.

Пак е есен дошла и небето “тупти”,
сменя слънцето жарко със облаци сиви,
не загатва за теб, само малко, дори,
но изпраща ми вяло лъчи колебливи.

Нямам спомен по-нов от последния с теб
с него всеки път бавно крася редовете
и изписвам с търпение ред подир ред
със надежда, че идваш преди снеговете…

Тежка зима намести се в мойте коси,
все по-трудно и трудно дописвам листата,
но в очите ми вече не идват сълзи,
просто знам си, че още….още малко ще чакам.

Колко време ти пиша това дълго писмо,
но ще Трябва да спра, не че свършват листата…
…тук ме няма, но дойдеш ли, старо дърво,
вместо мен ще ти каже: Не успях да дочакам!

*снимка: Интернет

Ех… ако можех да пиша в рими красиво…

FB_IMG_1500145652997

Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Цветни чадъри, тела с бронзов цвят
плажът събрал е целия свят.

Глъчка безспирна. В небето хвърчило.
Игрива вълна следа заличила.
Пясъчен замък, водорасли зелени,
смях и шеги на плажа родени.

Водна пързалка, сърфове, лодки.
Вятър отнесе шапка на точки.
Мокри усмивки, пръски солени.
Музика – ноти от морски рефрени.

Думички три, с устни рисувам.
Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.
С рими да можех да пиша красиво
в стих бих ти казала – „Обичам те, мило

Лилаво

Къде се губи хиляди години,
не знаеше ли, колко те очаквах?
Римувах те в мечти лилаво-сини,
и залези умислени разплаквах.

Не ме ли чувстваше на топка във стомаха,
неканена как стихвах ти в очите?
Завивах се със липси, тайно плачех,
а сутрин се изнизвах със сълзите ти.

Не знаеше ли, колко ме болеше,
до друг да лягам, тебе да мечтая?
А нежността ти в мислите валеше…
В лилаво цъфнах и на теб ухая…